Другата страна на Венеция
Oбичана от туристите, и често буквално обсадена от тях
Венеция е обичана от туристите, и често буквално обсадена от тях. Но Скай Макалпайн знае как да остави тълпите зад себе си: като плава до малките острови във венецианската лагуна, където открива невероятни ресторанти, очарователни музеи и изключителни магазини.
На 6-годишна възраст, Макалпайн се мести от Англия във Венеция.
Там тя израства сред децата на гондолиери, рибари, художници и аристократи, играейки си по тесните улички и на интимните пиаци на този плаващ град, прекосен от безброй канали, изобилстващ от готически мраморни дворци и църкви във византийски стил. Много малко са кътчетата на града, които тя не е изследвала.
Три десетилетия по-късно, Макалпайн е женена и има свое собствено дете - син на име Енеас. Тя и нейното семейство прекарват половината си време в Лондон и половината във Венеция, отсядайки в триетажната къща на родителите ѝ в жилищния квартал Кастело.
Там като студентка тя стартира блога си From My Dining Table. Затрудняваща се да завърши дипломната си работа за любовната поезия на Овидий, Макалпайн се е надявала писането за храна да ѝ даде известна свобода от академичния ѝ стил.
Освен това "обичам да готвя", казва тя, докато отпива от коктейл "Шърли Темпъл" в гранд салона на хотел Aman Venice, едно от любимите й убежища в града. "За мен смисълът от готвенето е поводът да каня други хора. Въодушевява ме гледката на маса, покрита с вкусна храна."
От самото начало нейните снимки на полуизядени пиршества, изобилстващи от цветя и зрели плодове, привличат хората към нейния блог. Когато започва да пише за Венеция обаче, популярността ѝ направо достига пика си.
Очевидно е, че светът е очарован от този град: в последните десетина години, туризмът там е нараснал до около 20 млн. души годишно.
Макалпайн отбелязва, че повечето посетители изследват една и съща малка зона, триъгълникът, оформен от Риално, Св. Марк и Галерията на Академията. "Ако минете няколко улички по-нататък, няма никой," коментира тя.
Тя предпочита Венеция в извън-туристическите сезони - късната пролет и ранната есен. Но дори и през юли и август тя открива тайни локации, където няма да видите дори един селфи стик. Или поема към един от над стоте миниатюрни острова, които заобикалят Венеция: "Намираме място, където лагуната се среща с морето, и си правим там пикник."
Наскоро Макалпайн е решила да сподели познанията си, като провежда дневни туристически обиколки за малобройни групи. Тя ни кани на пробна обиколка, която ще включва спирки в нейните любими ресторанти. "Те са по-автентични от повечето места във Венеция," признава тя, докато се качваме в семейната ѝ лодка.
Навлизаме в лагуната, поемайки към миниатюрните острови в далечината.
Бурано и Мазорбо
Един от най-известните острови на Венеция, Бурано е прочут с традиционните си ръчни дантели и ленени платове. На сутринта на нашата визита е ветровито и Макалпайн носи дълго до коленете шоколадовокафяво яке Prada с ретро шал Hermès, наследен от майка ѝ. "Мисля, че стилът ми като цяло е оформен от Венеция," казва тя.
"Израстването, когато си заобиколен от стари неща, те научава да ги цениш." Същата нагласа влияе и на избора ѝ на храна. Много от рецептите в нейния блог са вдъхновени от венецианските готварски книги, които е колекционирала с години; едно от любимите ѝ ястия е не твърде сладък шоколадово-орехово-зехтинов кейк. "Открих десерта, на който е базиран той, в малка книга с еврейски венециански рецепти, писана на местен диалект," споделя тя.
Движим се по главния канал на Бурано, заобиколен от наподобяващи куклени къщи сгради, боядисани в ярки нюанси на розово, лилаво и небесносиньо. Бурано е прочут и със своите бисквити бусола с вкус на лимон, обикновено оформени като буквата O или обърнато S. Макалпайн взема плик с S-образни бисквити от възрастен мъж в пекарната и после продължаваме по канала, който води към голяма главна пиаца.
Тя ни отвежда в Martina Vidal, магазин за дантели и лен, където ни показва изящна снежнобяла кърпичка с монограм, която отчаяно желае да си купи. В продължение на години майка ѝ е колекционирала изключителни бродирани покривки и платнени салфетки от Бурано, и Макалпайн редовно добавя нови екземпляри към колекцията.
Продължаваме да разглеждаме, докато не стигаме до къс, силно извит мост, който пресича към съседния малък остров Мазорбо. Следваме Макалпайн до Venissa, модернистичен хотел, разположен сред малко оградено лозе.
Макалпайн обича това място — включително виното, правено от местно грозде дорона, както и авангардния ресторант на хотела — но тя иска да ни заведе до по-слабоизвестно и непопулярно място. Завиваме наляво по широк канал и продължаваме до Alla Maddalena, тратория с изглед към водата. "Те не се опитват да правят нещо радикално ново, но в крайна сметка това, което правят, изглежда специално, защото разчита на семейни рецепти," казва Макалпайн.
Поглъщаме няколко пасти, едната от тях с пресни миди, другата с топинг от рагу, приготвено с месо от дива патица, която собственикът лично е застрелял на лов. Не можем да изядемповече, но "тук правят прекрасни десерти," заявява Макалпайн. "В края на лятото правят печени праскови, пълнени с бисквити амарети; често правя такива и у дома.”
Макалпайн прегръща собственика за довиждане, и поемаме край канала. Спираме се, за да погледнем през водата към невероятно романтична двуетажна къща с няколко разнебитени външни пристройки и док. "Според легендите, Казанова се е родил тук," казва Макалпайн, след което споделя малка тайна: тя мечтае да купи сградата и да я превърне студио, където да може да пише и да провежда кулинарни уъркшопи. Това според нея е единственото място, което за нея е по-привлекателно от самата Венеция; тази стара къща, скрита във високата трева, там, където лагуната се среща с небето.
21 филма за любителите на храна
06.12.2017
Професия: ценител
11.11.2017
Сандвич с яйце "Croque Madame"
02.12.2022
Супа с печени моркови и френска леща
21.03.2019
Мариновани котлети на грил
30.05.2015