“В страна, богата на кулинарни традиции, никой регион не е по-богат от Сицилия.”
Джилиън Райли минава директно към същината в Oxford Companion to Italian Food. Това е вторият по големина остров в Италия (леко триъгълната футболна топка на “ботуша”) и най-южният регион, което означава, че историята му е изпълнена с влияния от гърците, арабите, французите, испанците и северноафриканците, които са преминавали оттам.
Той е бил известен сред арабите през Средните векове като “градинският рай”.
Красивата му плодородна брегова линия и пищна растителност, обсипана с ароматни портокалови цветове — нещо, което римската авторка на готварски книги Ада Бони казва, че “би могло да съществува само в страната на слънцето”— осигуряват на острова изобилие от прекрасни продукти, от най-пресни морски продукти до ядки, вино, морска сол, зеленчеци и плодове.
В резултат на което е и нормално да се очаква храната в Сицилия също да е прекрасна.
Икона на сицилианската кухня, Pasta alla Norma е наречена на едноименната опера от XIX в. на родения в Катания композитор Винченцо Белини.
Това е емблематичното ястие на разположения в източна Сицилия град, и според някои то въплъщава мрачния вулкан Етна, който е надвиснал над Катания: черното и червеното на патладжана и доматения сос изобразяват лавата, а поръсената отгоре рикота е снегът, който покрива планината през зимата.
Междувременно, в западния край на Сицилия, Трапани е прочут със своя кускус и пестото трапанезе, освежаващ сос от бадеми, чесън и пресни домати, който ухае отдалеч на лято.
Блестящ начин да се използват обикновено пренебрегваните листа от целина, сицилианската салата с ароматни размачкани зелени маслини и ярки листа селъри е идеално антипасто или гарнитура към месо на грил.
Сицилианците са прочути в Италия със сладкишите си.
Техните прекрасни десерти и освежаваща гранита са сред най-добрите в страната. (Всъщност като че ли това е единственото място в света, където е приемливо да консумирате гранита и бриош за закуска!).
Пропит с алкохол пандишпан съдържащ пълнеж от ритока и шоколад.
Tweeeet me!Силното арабско влияние върху Сицилия през Средните векове донякъде допринася за успехите на острова в областта на сладкишите: те са въвели захарта, цитрусите, ядки като шамфъстък и бадеми и твърда пшеница, както и други неща, като техники за захаросване на плодове и приготвяне на сорбета и многослойни сладкиши.
Вероятно най-прочутите сладкиши са сицилианските каноли — хапка от хрупкавото, прясно приготвено печиво, обвито около кремообразен пълнеж от рикота е достатъчна, за да разберете веднага, че Сицилия умее да прави десерти по-добре от всички други.
В сянката на Етна, област, известна с производството на най-вкусния шамфъстък в света, можете да откриете шедьоври като прекрасно простичките pastine di pistacchi, изтънчени бисквити с шамфъстък (които на всичкото отгоре са и безглутенови!).
После идва редът на красивата, пищна, леко плашеща касата.
Касатата е изненадващо вкусен пандишпанов сладкиш, обвиващ рикота и шоколадови парченца, покрит със зелен марципан и кралска глазура.
Отгоре се поставят захаросани плодове — специалитет на региона. Дали би могло да има нещо по-вкусно? Това е съвършеният сицилиански десерт, който се прави из целия остров, от Палермо до Трапани, и за който казват, че съществува от повече от хиляда години.
Свързани с касатата са и изящните сладкиши Minne di Sant'Agata, които пораждат достатъчно неприлични асоциации, за да ви накарат да се изчервите.
Посветени на патрона-светец на Катания, света Агата, тези сладкиши от пропит с алкохол пандишпан съдържащ пълнеж от ритока и шоколад и, както и бихте предположили по вида им, изобразяват бюста на младата светица.
Не се изчервявайте, пробвайте ги! Ще ви се прииска да си купите билет за самолет до Сицилия още сега, за да отхапете от тях, докато седите на облята от слънце варосана пиаца до маса, пълна със стари мъже с черни широкополи шапки.
Подобни статии
