През 2023 г. пожарите край Александруполис унищожават седемте хектара лозя на Кики Хаджисава и цялата ѝ продукция за годината. За няколко часа тя губи близо десетилетие труд — започнала е да изгражда Hatzisavva Vineyards & Winery през 2014 г., след като е учила биология и енология.

Още от началото Кики следва принципите на биологичното земеделие — обогатява почвата с компост, оставя растителността между редовете и ограничава разораването. Така помага на почвата да задържа влагата и запазва структурата ѝ и живота в нея. Вината ѝ ферментират с естествени дрожди и не се избистрят или филтрират. Това е начинът, по който иска да прави вино, и пожарът не променя убежденията ѝ.

Но за да продължи, трябва да намери грозде, докато възстановява изгорелите насаждения. Затова наема пет хектара лозя близо до българската граница, на два часа от дома си. През следващата година градушка унищожава реколтата от три от тях.

Втората загуба идва, преди да е успяла да преодолее първата. Кики отново продължава. Работи в наетите лозя и възстановява собствените си, от които ще чака грозде години наред. След всичко преживяно тя има достатъчно причини да се откаже или поне да потърси по-лесен начин да работи. Избира да остане вярна на онова, с което е започнала.

За историята ѝ научихме от Яна Петкова в разговора ни за подкаста Taste of Life и нямаше как да не започнем този материал с нея. Попитахме Яна какво я е впечатлило най-силно в Кики:

„Най-вече силата ѝ да продължи, без да губи любопитството и любовта си към това, което прави. В Кики има някаква невероятна комбинация от крехкост и упоритост. Впечатлява ме, че въпреки всичко преживяно тя не е избрала по-лесния път и не е направила компромис с убежденията си. За нас такива хора са много по-интересни от самите вина, които произвеждат, а и обикновено точно те правят и най-интересните вина.“

Hatzisavva Vineyards & Winery е сред участниците в третото издание на miniMAXimal — Bulgaria’s Bio Wine Fair, което ще се проведе на 7 ноември 2026 г., събота, от 13:00 до 20:00 часа в Централния военен клуб в София. Изложението събира био и биодинамични вина, независими производители, които работят с минимална намеса, и вносители, които представят такива изби в България. Посетителите ще могат да дегустират, да разговарят с хората зад вината и да купят бутилки за вкъщи.

Зад събитието стоят Яна Петкова и Ирина Софранова от Vinoto.com и Емил Коралов от DiVino. Яна е възпитаник на Австрийската винена академия, притежател на WSET Diploma, международен винен съдия и автор на „А, Б, Вино“. Ирина е винен експерт, журналист и международен съдия с дългогодишна работа за популяризирането на балканското вино. И двете преподават, водят дегустации и представят у нас малки европейски производители.

Емил Коралов е сред хората, оформили съвременната винена култура в България. Основател на DiVino и създател на DiVino.Taste, той има ключов принос за популяризирането на българското вино и развитието на винената журналистика у нас.

Как Яна и Ирина избират участниците в miniMAXimal?

Яна Петкова

Не търсим непременно най-известните имена или най-екстравагантните вина. Търсим хора със собствен почерк, които имат какво да кажат и не се опитват да се харесат на всички. За нас е важно виното да има идентичност, да носи усещане за мястото, от което идва и за човека, който стои зад него. И, разбира се, да е вкусно. 

„Преди всичко характер. И в хората, и във вината. Не търсим непременно най-известните имена или най-екстравагантните вина. Търсим хора със собствен почерк, които имат какво да кажат и не се опитват да се харесат на всички. За нас е важно виното да има идентичност, да носи усещане за мястото, от което идва и за човека, който стои зад него. И, разбира се, да е вкусно. Понякога в света на натуралното вино това последното сякаш остава на заден план, а за нас е абсолютно задължително.“

От Пиемонт до Сицилия

В Алто Монферато, Пиемонт, Rocco di Carpeneto работи основно с лозя, засадени между 1955 и 1986 г. Лидия и Паоло напускат Милано и предишната си работа, за да се заемат с вино. Избират характерни за района сортове — долчето, барбера, кортезе и фрейза. Берат на ръка, ферментациите протичат с естествени дрожди, а вината не се избистрят и филтрират. Работата със старите насаждения им позволява да запазят и покажат различията между отделните лозя.

В Пачино, Югоизточна Сицилия, Салваторе „Тури“ Марино създава Turi Marino през 2017 г., след години работа в големи изби. Заедно със съпругата си Стефания развива проект, в който лозята съжителстват с овощни дървета и зърнени култури. Работи с неро д’Авола, пинятело и катарато. Последният е особено личен избор: дядо му го помни като белия сорт на този край и Тури продължава да го засажда. При бялото му вино краткият контакт с ципите е последван от отлежаване в бетон.

Тури прави и вермут, за който Яна и Ирина казват, че е най-зашеметяващият, който са опитвали. Миналата година количествата на изложението са свършили, затова тази година отново ще донесат от него, както и от ръчно приготвената му сицилианска паста.

Испанските участници

При Azul y Garanza в Навара лозята са близо до полупустинния пейзаж на Барденас Реалес. Почвите са бедни, климатът е сух и запазването на влагата е постоянна задача. Екипът засажда дървета, местни храсти и ароматни растения и поддържа растителност между редовете, за да ограничава ерозията и да увеличава разнообразието от живот в лозята. Вината се правят в бетонните съдове на бившата кооперативна изба. В селекцията им има различни проявления на гарнача, включително бяла гарнача с контакт с ципите.

Bruma Agricola е от Себрерос, в Сиера де Гредос. Проектът на Леон Бенасераф и Бегоня Диас-Угори е насочен към възстановяването на стари лозя, с участието на еноложката Барбара Рекехо. Основни сортове са гарнача и белият албийо реал. Малките парцели, надморската височина и гранитните почви са важна част от обяснението защо вината от този район се различават толкова от плътните испански червени, с които мнозина са свикнали.

Австрийските изби

Michael Opitz е край Апетлон, в Бургенланд. Михаел Опиц работи със сертифицирани био лозя и следва краткото мото „No tricks. Just wine“. Вината му включват както бели и червени купажи за споделяне от серията Buddy Talk, така и вина с по-малко намеса при винификацията.

Мартин Обенаус от Martin Obenaus е в Глаубендорф, във Вайнфиртел, и прилага биодинамични методи. Грижи се за почвата и насърчава разнообразието от растения и животни в лозята, за да бъдат лозите по-здрави и устойчиви. В серията Unchained дава на вината продължително време за развитие, включително в големи стари дървени съдове. Сред сортовете му е ротер велтлинер, който въпреки името си не е родствен на познатия грюнер велтлинер.

Vitikultur Moser е семейната изба, позната по-рано като Sepp Moser. Новото име, прието през 2023 г., отразява участието на цялото семейство. Избата има биодинамична сертификация Demeter, а работата ѝ обхваща два различни австрийски района — Кремстал и Бургенланд.

Яна и Ирина ще представят и новите австрийски попълнения във Vinoto.com — най-големия вносител на био и натурални вина у нас. Дегустацията ще постави акцент върху редки и по-слабо познати сортове от три изби.

Alphart е семейна изба от Трайскирхен, в Терменрегион, южно от Виена. Особено място в работата ѝ заемат ротгипфлер и цирфандлер — два бели сорта, тясно свързани с този малък австрийски район и рядко срещани извън него.

Markus Huber е от Трайзентал, където основните сортове са грюнер велтлинер и ризлинг. Избата работи и с по-необичайни съчетания: в натуралното вино Kontrast участват множество бели сортове, сред които нойбургер, силванер и фрюротер велтлинер, а виното прекарва пет месеца с ципите.

Dürnberg е във Фалкенщайн, във Вайнфиртел, близо до чешката граница. Лозята са върху богати на варовик почви, а прохладните нощи помагат на гроздето да запази киселинността си. Над половината насаждения са с грюнер велтлинер; избата работи и с бургундски сортове и се грижи за стари лозя на възраст до 70 години.

Чехия, Словения и Гърция

Зад чешката Vinařství Tři Čtvrtě стои винарката Зузка. Израства в семейство на винари, но решава да се заеме с правенето на вино по-късно — първата ѝ собствена реколта е през 2016 г. Интересуват я различията между местата и годините, затова се намесва възможно най-малко при създаването на вината. Сред сортовете, с които работи, е франковка, позната и като блауфренкиш.

Vina Pregeljc е от село Слап във Випавската долина, Словения. Сред сортовете ѝ са местните зелен и пинела, а в портфолиото присъства и оранжевото Swarga. Това е добра възможност да опознаем района чрез сортове, които рядко срещаме другаде.

Гръцката Tsikrikonis Winery е в Миртофито, край Кавала, с лозя в подножието на планината Символо, близо до Егейско море. Семейната изба работи с малагузия, асиртико, мавруди и ксиномавро, наред с международни сортове. Районът е познат на много българи от летните пътувания, но вината му също заслужават да му отделим време.

Romalidis е семейна изба от Амбели, край Серес. Първото лозе е засадено през 1993 г. в подножието на планината Вертискос, на около 360 метра надморска височина. Семейството постепенно разширява насажденията, а през 2004 г. ги включва в програма за биологично земеделие. Сред вината му е и червено от лимнио — стар гръцки сорт, който дава още една причина да потърсим тази изба на изложението.

Българските изби и проекти

Боровица отдавна е сред имената, които свързваме с малки серии и смели решения. Огнян Цветанов и Адриана Сребринова купуват изоставената изба през 2005 г. След смъртта на Огнян през 2016 г. Адриана продължава работата, а от реколта 2026 управлението поема Иво Тодоров, познат с работата си в Дамяница и Абдийка. Новият етап запазва вниманието към малките серии и характера на българския Северозапад. Гъмза, ркацители и необичайни купажи са сред причините да следим избата.

Ахинора е семейна изба в Селановци, край Дунав. Антоанета Генова се връща след обучение и работа във Франция, за да прави вино заедно с баща си Гено Генов. Работят с врачански мискет, кайлъшки мискет и сторгозия. Серията Equinox включва вина със спонтанна ферментация и без филтрация, сред които бяло и оранжево от врачански мискет — възможност да сравним как начинът на работа променя израза на един сорт.

Clos Bibliotheque е край Невша, в Североизточна България. Лозето е върху варовикови почви с морски фосили, а грижата за него следва принципите на биологичното земеделие с постепенно въвеждане на биодинамични методи. Наред с пино ноар, шардоне и сира присъства и димят. В избата използват бургундски бъчви и керамични съдове, а вината от димят ще са особено интересни за хората, които следят развитието на българските бели сортове.

SURVA е проектът за натурални вина на Загрей. Сред сортовете са мавруд, димят и ркацители, а вината се правят със спонтанна ферментация и без филтрация. Проектът позволява да опитаме познати сортове с различен подход към винификацията.

Зад Of cork wine стоят енологът Мариана Гълъбова и Даниела Митова, които развиват вината „Калвент“. Работят с грозде от различни български райони — сира от Сива река край Свиленград, врачански мискет от Селановци и широка мелнишка лоза от Хърсово. Оранжевото им вино от врачански мискет прекарва два дни с ципите и пет месеца върху фините утайки, а широката мелнишка лоза е без отлежаване в дъб.

Още участници и нещо към виното

Френският проект CAAAAT WINE на Кристоф Качмарек работи с различни лозари. Вината се винифицират и бутилират в избата на съответния партньор. Зад етикетите с котки стоят различни места и сортове, свързани от общ подход към натуралното вино.

В изложението участват и Кино и вино, Rali Wine и PopTheCork. Кино и вино представя италиански вина от различни региони. Зад Rali Wine стои сомелиерът Ралица Георгиева, която също работи с подбрани италиански производители. PopTheCork е специализиран в пенливите вина — от шампанско и креман до кава и петнат.

Сред участниците е и семейната ферма Багри край Белене, която произвежда занаятчийски млечни продукти от собствено овче мляко.

При толкова различни производители определението „натурално“ трудно може да ни каже предварително какво ще има в чашата. Затова попитахме Яна какво би казала на човек, който обича вино, но още подхожда с недоверие към натуралните вина:

„Бих му казала първо да забрави думата „натурално“ и просто да опита виното. Без предразсъдъци, но и без задължението да го хареса. Натуралното вино не е автоматично добро вино, както и конвенционалното не е автоматично лошо. Има прекрасни и ужасни примери и в двете категории. Не мисля, че трябва да превръщаме начина на производство в религия. В крайна сметка виното е удоволствие, култура, храна, разговор. Не е изпит по идеология. А и светът на натуралните вина е толкова разнообразен, че е почти невъзможно да не откриеш нещо, което да ти хареса.“

miniMAXimal — Bulgaria’s Bio Wine Fair
7 ноември 2026 г., събота, 13:00–20:00 часа
Централен военен клуб, бул. „Цар Освободител“ 7, София
Билет: 35 евро

Специално за читателите на Goodlife: използвайте код minimaxlast15 за отстъпка при покупка на билет. Кодът се изписва с малки букви.

Повече информация и билети