За нас, по-простите души, виното е социален катализатор.
Усилието да го разберем и да споделим впечатленията си с други дегустиращи създава общи изживявания, които са добра основа за приятелства.
Дегустаторските техники подпомагат правилното възприемане на виното. Те са прости и следват логиката на определен алгоритъм.
Tweeeet me!Големият френски енолог Емил Пейно подчертава този аспект на винената дегустация в забележителната си книга “Вкусът на виното”: “Голямото вино притежава невероятното качество веднага да създава основа за оживен разговор между пиещите го. Дегустацията не трябва да се превръща в самотно занимание и прекрасното вино не трябва да бъде пито без коментар.”
Дегустаторските техники подпомагат правилното възприемане на виното. Те са прости и следват логиката на определен алгоритъм.
Някои от процедурите може да се струват неестествени или претенциозни на непосветените, но те са развивани в продължение на десетилетия, за да придобият сегашния си форма. След известно време тези действия се автоматизират.
Въртенето на виното из чашата изглежда малко непохватно отначало, но в последствие ще се уловите, че въртите дори чашата си за вода.
За придобиване на дегустаторска грамотност си има друго време и място (с удоволствие бих посрещнала желаещите на някои от курсовете, които водя), тук ми се иска да споделя някои по-общи препоръки:
- Най-напред, съобразете се обстоятелствата. Не всяко вино заслужава подробен анализ.
Ако пиете вино от картонена опаковка на поляната по време на пикник, всеки опит за дегустация е загуба на време и усилия или с една дума: снобизъм.
- Професионалните дегустатори предпочитат дневната светлина и добре проветрена стая с бели стени и маси, които да представят виното във възможно най-обективна светлина – среда, която подпомага анализа за сметка на удоволствието.
За извличане на максимално удоволствие и разбиране на виното най-подходяща би била вечеря с приятели – удобни столове, топла светлина и вкусна храна създават атмосфера, в която гостите и виното могат да “се изразяват” без притеснение.
- Много важно правило е, че няма лошо вино.
Добро е всяко вино, което ви се услажда.
- Бъдете толерантни към мнението на другите.
Без оглед на това за колко рафиниран се смятате, дегустирането не е точна наука. Възприятията варират значително, когато става дума за вкус и аромат. За това може да има физиологично или културно обяснение.
Пример: тестови групи от Германия и Франция получават вино за дегустация със съдържание на захар 8 гр./л. 92% от германците го определят като “сухо”. Само 7% от французите са на същото мнение.
Отправните точки за сравнение на двете тестови групи са различни: обикновено немските бели вина са направо сладки в сравнение с френските, оттам и сравнително ниската чувствителност към наличие на захар във виното от страна на немските дегустатори.
- Не се подвеждайте. Уважавайте собственото си мнение и не се опитвайте да намерите същите аромати или вкусове, които е описал някой друг дегустатор.
Не е необходимо също така да се придържате към официалния език за описание на виното. Професионалният речник е неразбираем за потребителите, сух, скован и скучен. Упражнявайте собствените си сетивни способности и развийте личен речник за изразяване на това, което усещате.
Яна Петкова
След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.
18.08.2018 Всички статии от този автор →
Подобни статии
