Защо чилито e наричано пипер?
Чилито произлиза от думата на нахуатл за въпросното растение, но испанската дума за пипер — pimienta — е съществувала и в пред-колумбови времена. И тя се е отнасяла, както и сега, до плода на южно- индийското увивно растение Piper nigrum, което е имало огромно икономическо значение от хилядолетия.
Плодът на това растение, черните зърна пипер, няма нищо общо с кучешкото грозде от Новия свят, което Колумб е открил на Карибите.
Защо той е използвал думата pimiento?
Има два други източника на черен пипер, които като цяло са забравени в наши дни. Те са "дългият пипер" - Piper longum, и дългият пипер от Бали, Piper retrofractum.
И двете растения са близки сродници на Piper nigrum, но са различни по един фундаментален начин: вместо малки плодчета, те дават плътни гъсти структури, пълни с много по-малки плодове.
Те напомнят млада царевица, което означава, че формата им не е чак толкова различна от някои сортове чили. Тъй като цветът им варира от зелено до червено и имат пикантен вкус, има смисъл Колумб да ги е сбъркал с подправката от Стария свят.
А ако подправката от Стария свят изобщо не му е била позната — и ако е чувал само за дългия пипер, което не е напълно изключено — грешката изглежда още по-възможна.
Колумб очевидно е правил немалко други грешки.
Той е нарекъл агавето - алое, и редовно е иденифицирал друго американско дърво (вероятно саподила) като мастиково дърво.
Той е автор на непросветени твърдения за птиците и други създания, които е видял при първото си пътуване, като е възклицавал, че такива животни никога не се отдалечават от сушата и е интерпретирал присъствието им като признак, че пътуването е наближавало края си.
Най-прочутата му грешка, естествено, обаче е определянето на карибските острови като Индия.
Дали обаче това наистина са били грешки?
Колумб не е обръщал особено внимание на природата и естествения свят в писанията си, но описанията на други конкистадори са също влудяващо неясни в този аспект.
Може това да е било реторическа практика; това не означава, че тези хора са били толкова невнимателни и незаинтересовани, колкото изглежда от написаното от тях. Истината е, че нямаме представа какво е мислил той.
Много малко от това, което мислим, че знаем за него, е реално известно. Не знаем къде е бил роден той. Не знаем и как се е самоопределял (въпреки че е известно, че не се е самоназовавал “Христофор Колумб”).
Той е използвал различни имена в различни моменти, според обстоятелствата и езика.
Така че човекът, който е отплавал на далечно пътуване през 1492 г., е загадка - и единственото, което със сигурност знаем за него, е че той е бил навигатор с изключителни умения.
Знаем това - и знаем, или можем да предположим още нещо: той е успял да убеди Фердинанд и Изабела да финансират опасно пътуване отвъд края на известния свят, така че трябва да е бил особено убедителен.
Тъй като стойността на това пътуване е била огромна - в някакъв смисъл, сравнима със съвременните космически полети — той вероятно е изтъкнал някакви икономически аргументи в своя полза.
Въпреки че Колумб би очаквал да намери пипер в Индия, това по никакъв начин не гарантира, че той е считал, че е достигнал Индия.
Нито пък е сигурно, че изобщо е считал, че ще стигне до Индия, въпреки че така е представил пътуването пред Фердинанд и Изабела (и ги е убедил да го финансират).
Изглежда доста вероятно той така и никога да не е считал, че е достигнал Източна Индия, никога не е бъркал чили чушките с дългия пипер, никога не е бъркал агаве с алое, и никога не е и вярвал твърдо в думите си, когато е казвал, че фрегатовите птици - които могат да спят, докато летят - никога не се отдалечават от сушата.
Вместо това вероятно той просто е видял разумна алтернатива на пипера, нещо, което може убедително да бъде маркетирано като пипер (или като нов източник на пипер).
Той би могъл да има пряк интерес от този тип измама: той е трябвало да покаже не своите суверени някаква възвращаемост на инвестициите им, или поне разумна перспектива за разработката на ресурс.
Той е трябвало да оправдае разходите за първото пътуване и да събере средства за второ. От тази перспектива, може би е било по-изгодно за него да заяви, че е пристигнал в “Индия”, където търговските възможности са били лесно разбираеми, отколкото на ново и непознато място.
Никога няма да разберем какво е имал предвид, но все още говорим за “Западна Индия” - и пиперът все така си е пипер.
И това изглежда много удовлетворяващо усещане: има дълбока несигурност, още в началото на съвременната евро-американска история, дали говорим за случайна грешка или за умишлено подвеждане, или просто за сръчна полу-измама, предназначена да подведе инвеститорите.
Подобни статии
