Източник: Pexels.com
Отворено писмо до нормалните любители на виното
Дразните ли се на нас, маниаците на тема вино?
Скъпи нормални любители на виното,
усещането е като да пиша писмо до извънземни, които теоретично, математически приемаме, че може да съществуват; смятам, че и вас ви има... там някъде.
Но се затруднявам да си спомня вече реален случай на среща с вас.
Всеки, който срещам сега, изглежда побъркан на тема вино.
Разбираемо може да кажете, че пишещите за вино, подобно на психиатрите — които са се прочули с твърденията, че всички, които срещат, са луди — екстраполират от дълбоко изкривена извадка от цялото общество. И със сигурност това е истина.
Но, от друга страна, трябва да вземем предвид и съседа ми, който, когато го срещнах за първи път, беше абсолютно нормален пич, харесващ бира и баскетбол.
Бургундия
Той не проявяваше никакъв интерес към виното. Пиеше го предимно, за да угоди на жена си, която от своя страна рядко отиваше отвъд масовото розе. После те се нанесоха до мен.
Това вероятно може да бъде определено като изначалната им грешка, за която съм сигурен, че сега горчиво съжаляват.
"Разбирам, че пишеш за вино," каза той непринудено по време на първата ни среща. Подхвърлих, че - защо не - наистина пиша за вино и с това си изкарвам прехраната. "Не знам особено много за виното," призна той приветливо. "Но ако имаш някакви съвети или препоръки, ще се радвам да ги чуя."
Не казвам, че преднамерено съм се стремил да го превърна от обикновен човек в маниак на тема вино, но взе, че се случи.
Трансформацията през годините следва предсказуем модел, винена версия на петте фази на скръбта на Кюблер-Рос.
Скоро след като го насочих към няколко добри вина, продаващи се на изключително изгодни цени, го чух да се оплаква от винената си съдба в ресторантите, където той преди е ходил с удоволствие.
"Снощи бяхме на едно място," казваше той. "И пихме кианти, което далеч не беше толкова добро, колкото това, което ни убеди да купим. И на всичкото отгоре ни струваше три пъти по-скъпо от цената, която платихме за твоето вино."
В продължение на месеци, после и години, това бе последвано от все повече липса на илюзии за неадекватната селекция или разочароващия избор на производители в различни ресторантски винени листи из града. "Нямаха изобщо менсия в листата," веднъж го чух да казва. "В смисъл, как изобщо може да има добра листа, в която да няма нищо от Биерзо или Рибейра Сакра?"
Напа
След това, естествено, дойдоха неизбежните винени обиколки из Напа и Сонома.
След всяко пътуване, камионът на UPS отбиваше до къщата му, натоварен с кашони от едно или друго скъпо каберне. "Беше малък производител, но успяхме да се вредим," заявяваше той триумфално.
Неизбежно, като част от петте фази на винената скръб по Кюблер-Рос, съседът ми накрая пристигна в Бургундия. Това, както ми е известно като клиничен факт, е терминалната фаза. Никакъв вид терапия или дори твърди наркотици не могат да ви върнат към нормалността, след като стигнете до този етап.
Тази финална фаза на винената скръб се характеризира с халюцинации за все по-малки производители от Бургундия, искащи все по-високи цени; фантазии за несъществуващи вина, описвани с надежда и величие като "още изгряващи" и особено интересна патология на делюзии, където страдащите от това заболяване трескаво ровят в портфейлите си, за да открият $500, които да платят само за една бутилка вино.
Подобни статии
