Роботите идват... за фермите

Можете да се обзаложите, че няма да има наподобяващи C-3PO градинари

Запази

Само на минути път извън Киото, Япония, започват фермите. Те са пищни, пръснaти сред големи оризови полета, спокойно изпълващи планинската гледка.

Продължавайки до Камеока стигате до място, където земеделските земи започват да свършват. Не защото хоризонтът свършва, а защото малка фабрика, разположена между тези почти неоново зелени полета, използва вода, изкуствена светлина и - скоро - роботи, за да превземе земеделието.

Фабриката принадлежи на SPREAD, японска компания, ръководена от амбициозен и нетипичен изпълнителен директор - 56-годишния Шинджи Инада.

Шинджи Инада

Учил за търговец в Coca-Cola, позиция, която е заемал след завършването на гимназия и е напуснал само след година, Инада вярва, че работата може да даде по-добро образование от университета — немислим избор в онези времена.

SPREAD нашумя в пресата по-рано тази година, когато Инада оповести планове за автоматизирана фабрика през 2017. Засега SPREAD произвежда 21 000 глави салата дневно, използвайки техники за вертикално фермерство; вместо парници, фирмата използва хидропоника и флуоресцентно или LED осветление.

Плановете за разширение са огромни — около 20 фабрики, които ще произвеждат половин милион глави салата дневно. Около 200 компании използват методи на изкуствено осветление само в Япония, твърди експертът по вертикално фермерство Тойоки Козаи, главен директор на Японската асоциация на земеделските фабрики и президент на университета в Чиба.

SPREAD засега не разкриват как точно ще изглеждат автоматизираните фабрики.

Можете обаче да се обзаложите, че няма да има наподобяващи C-3PO градинари, обикалящи наоколо. Вместо това автоматизацията постепенно ще замени изискващите най-много труд задачи, казва Джей Джей Прайс, глобален маркетинг мениджър — което означава разпределяне на главите салата през разстояние, докато цъфтят и зреят, и добива им.

Козаи коментира, че “повечето дейности” могат да бъдат автоматизирани в земеделските фабрики в момента — почистване на подове, подготовка на хранителни вещества — но някои процеси все пак ще изискват човешко око и ръка, като отрязване на увредени части на растенията, следене на леки нюанси в цвета, за да се контролират физиологически увреждания, и предотвратяването на появата на гладни насекоми.

Автоматизираното фермерство би могло да осигури решение за намаляващото население в селските райони по цял свят, и да компенсира негативния ефект върху околната среда: 60% от храната в Япония е вносна, въпреки плодородната територия на страната.

В глобален мащаб нивата на недостиг на вода — от Индия до Калифорния — се повишават, и американското Министерство на земеделието съобщава, че около 80% от прясната вода се употребява за земеделие.

SPREAD намалява употребата на вода с близо 99% в сравнение с традиционното земеделие, и го прави по-бързо: нормално главата салата достига от фермата до магазина за 60 дни, но в Камеока това става за 42 дни, а новите растения се справят даже за 35 днии. (Фирмата експериментира и с други листни зеленчуци извън салатата, които не са типични за японското небце.)

Странно е накрая да видите скромната салата, след като сте чули за мащабните планове.

От стерилна бяла стая наблюдаваме облечен в костюм като на астронавт работник да поема на път сред растящи под изкуствено осветление редове със салата, наподобяващи бебета клонинги от научнофантастичен филм, отглеждани за зловеща мисия.

Изненадващо скромен е и самият Инада. Добре изглеждащ и не говорещ особено много в срещата с висшите мениджъри в 11 часа, той задава само няколко въпроса.

По-късно научаваме, че член на екипа отсъства — съпругата му Мари, която заема еквивалентна на директор позиция, която е първата от изненадите в неговите бизнес-решения (в Япония жените не са известни с особено голямото си участие на трудовия пазар).

По-късно Инада приема гости от голяма японска банка; те стоят в саларимен костюмите си и разглеждат салатите. Инада жонглира между чар и увереност, докато осигури пълното финансиране на новата фабрика, за която са нужни $20 млн.

Глобалната му експанзия може да зависи от нови “финансови партньори,” и моделът на приходи разчита донякъде на патент, който в момента се защитава, върху елементи от сегашната ферма; той ще позволи събиране на лицензни такси за технологията.

Освен това, естествено, пари идват и от продажбата на самата салата в магазини за хранителни стоки и ресторанти из Япония.

Самият Инада е приветлив, непринуден и елегантно облечен.

Той разчита на преводач, въпреки че SPREAD е поредната му компания с английско име, и е част от по-голямата му корпорация, частната компания Trade Group, която включва CRUISE (логистика) и DEAL (за транспорт на зеленчуци), както и други.

“Бързах да стана възрастен, да стана част от обществото,” разказва той. Ако е така, той е предпочел пътя на хуманитаризма на трудовия пазар, събирайки разнообразен опит на пазари на едро и ценни бижута — луксозни стоки, чиято популярност е намаляла след спукването на "финансовия балон", което го е накарало да се преориентира към бизнес, който да не се “влияе толкова лесно от пазара.”

SPREAD все пак е имала своите трудности. Наохиро Оива, мениджърът на фабриката в Камеока, казва, че често се е питал в началото: “Ще се справим ли?”

Въпросът с безопасността на храните е стоял на дневен ред, a те са били изгряваща организация. Освен това, въпреки че работниците вярват в усърдието и издръжливостта на Инада, бъдещето на фирмата зависи от два външни фактора: от една страна, глобален недостиг на храни, и от друга - сложни технологии като изкуствен интелект за фермите-фабрики, коментира Козаи.

“Това е твърде сложна задача за човешкия мозък, така че ни е нужен софтуер.”

Което е неустоимо предизвикателство за футурист и маниак на тема наука и технологии.

Инада, чийто баща е бил металург, казва, че е бил привлечен към скъпоценните камъни и фермите не само заради потенциала им за печалба, но и заради нереализирана любов към геологията.

Той все още се въодушевява, разказвайки за това как графитът и диамантът произлизат от един и същ базов материал… но стават съвсем различни. Което не е никак лоша аналогия за млада компания, нали?