Източник: flickr.com
Еднопосочен самолетен билет спасил живота на Андрю Зимърн
Ако това не се беше случило, щях да съм мъртъв
Много преди да се прочуе с пътешествията си по света и консумацията на странни храни пред телевизионните камери, Андрю Зимърн е вървял с бързи темпове по разрушителния път на наркотиците и пристрастеността към алкохола.
Плешивият знаменит готвач открива като тийнейджър, че алкохолът притъпява сетивата му и го отървава от емоциите.
"Чувстваш как всичко, което те е травматизирало или ти е носило тревожност или те е депресирало, изчезва," споделя Зимърн. "И си казваш: 'Еврика! Открих го.' Намерил си нещото, което смяташ за решение на твоя проблем."
Алкохолът е притъпил болката му, докато той се е опитвал да се справи с факта, че майка му е била в кома, и в крайна сметка в поредица от психиатрични клиники.
"Към момента, в който бях в X клас, пиех ежедневно, пушех трева ежедневно, и пиех хапчета ежедневно," спомня си Зимърн.
В първи курс на университета той е добавил и ежедневна употреба на кокаин към списъка.
"Просто се превърнах в шмъркащ друсан маниак с много хапчета, трева и пиячка," признава той. "Създадох си баланс на химикалите в тялото ми, който всъщност ми позволяваше да функционирам много успешно на високо ниво в продължение на много години."
Зимърн завършва колеж след "7-годишен план" и започва да готви в елитни ресторанти в Ню Йорк. Но пристрастеността му отново го застига.
"Започваш да губиш работа," спомня си той. "Аз изгубих апартамента си. Станах бездомен за 11 месеца и се самонастаних в сграда на улица "Съливан" в долен Манхатън."
И той е крадял, за да поддържа навика си.
"Знаех, че нещо не е наред. Прекрачвах граници, които никога не съм смятал, че ще премина до този момент."
Зимърн не е можел да види изход от ситуацията си.
Той е искал всичко да приключи и е прекарал три дни в приют за бездомни, опитвайки се да се напие до смърт. Този му опит се провалил, и в крайна сметка група приятели му организирали интервенция.
"Ако това не се беше случило, щях да съм мъртъв," заявява той.
"Получих еднопосочен билет за Минесота, няколко пакета цигари и $20," спомня си той. "Предадох се и си казах: 'Дотук съм. Приключвам. Не мога повече да правя това. Животът ми е станал неконтролируем и ще направя каквото е необходимо.' Същата нощ можех да остана трезвен дори и в магазин за алкохол."
Той отлита за Минеаполис и постъпва в Hazelden Betty Ford Foundation, уважавана клиника за лечение на зависимости, където много от неговите приятели са получавали помощ. Няколко седмици по-късно Зимърн се прехвърля във временен дом, където от него се е изисквало да си намери работа. В крайна сметка той започва да работи като съдомияч в ресторант в центъра на Минеаполис.
"Един ден един от готвачите се обади, че е болен, и отидох при собственика и казах: 'Мога да поема неговия пост.' И той ми се изсмя." разказва Зимърн. "В крайна сметка не можа да намери друг да го замени, така че нямаше избор." Зимърн е поел грила.
Впоследствие шокираният собственик го вика в офиса си.
"Каза ми: 'Можеш ли да ми обясниш защо съдомиячът току-що приготви храна в моя ресторант, която изглежда по-добре, отколкото когато главният ми готвач го прави?'," усмихва не Зимърн. "В деня, в който напуснах временния подслон, той уволни главния си готвач и ме направи свой партньор. Помогнах да подменим персонала на ресторанта с някои невероятни готвачи, повечето от тях възстановяващи се от зависимости."
Готвачът изгражда наново кариерата си в градовете-близнаци в следващите седем години и после забелязва как светът на кулинарните медии започва да бележи стремителен възход.
"Имах 5-годишен план да направя телевизионно шоу. Първа стъпка: да напусна ресторанта. Втора стъпка: да си намеря работа в медиите, така че да се науча как да правя това," обяснява Зимърн.
Той е приемал да работи безплатно в местна радиостанция, списание и ТВ станция.
"Стратегията ми беше да стана толкова безценен, че да им се наложи да ми плащат," смее се той. "И получих работа и на трите места и бях там за доста време."
Същевременно Зимърн не е спирал да предлага идеи за шоута на Food Network, които редовно са му отказвали. После получил "истинско прозрение". Той усетил, че туристическите шоута не изследват културата на храната, и си помислил: "Можеш да разкажеш историята на хората чрез ястията им."
И тази идея се трансформирала в "Bizarre Foods" и дебютирала по Travel Channel през 2006. Поредицата все още върви стабилно и до този момент, както и стремежът на Зимърн да остане чист от дрога.
На 28 януари той ще навлезе в своята 26-та година на трезвеност.
"Това, което някога беше много деструктивна упоритост, сега се е превърнало в твърда решимост да успея. Канализирана по правилния начин, безграничната енергия, която имах като наркоман и алкохолик, се е превърнала в страхотна част от моя успех."
Голяма част от тази енергия се концентрира върху това да помага на други да се борят със зависимостта и липсата на собствен дом.
"Не съм светец и не искам да се представям за такъв, но не минава и ден, в който да не правя нещо за някой друг в голяма част от времето си," казва 55-годишният готвач. "Това е моето лекарство. Ако не правя това, се превръщам егоистичния, егоцентричен човек, който бях, и губя духонвата си връзка с хората около мен, и ще посегна към следващата чаша с алкохол или наркотик."
Подобни статии
