Източник: The Naked Chef, BBC Two
Началото на голямата британска революция
1999 - годината, която промени кулинарната култура на Острова
Ефектът „Найджела“
Преди Найджела Уолсън да стане телевизионен готвач, тя работи като писател.
През 1998 публикува How to Eat, една възхвала на домашното готвене. Книгата става абсолютен хит, продавайки се в 300 000 копия и заемайки специално място сред къде-къде по-претенциозни издания.
Това е едно от събитията, което променя изкуствените стандарти, наложени от телевизионните готвачи преди това – идеята, че готвенето е някакъв пърформанс, достоен за малцина.
Найджела ни помогна да открием увереност в простите неща – бульон, печено пиле, сърцати яхнии и рустикални печива.
Тя наложи домашното готвене като акт, който не дължи извинение за своята невзрачност и непрофесионалност. Всъщност тя показа, че то може да бъде хубаво именно поради тези причини.
През 1999 Найджела подписва договор за телевизионно предаване (Nigela Bites, което излиза през 2000) и започва да пише втората си книга: How to Be a Domestic Goddess.
Изданието се превръща в пореден успех и привнася редица световни тенденции в британското пекарство, но без да потъпква традициите.
А след това идва и ефектът „Найджела“ – всичко, до което тя се докосва в предаването си, започва да се продава.
От гъша мас, през миксери, до кленов сироп.
От фермата до фестивалите
Успоредно с това стартира възраждането на сезонната и локална храна.
За популяризирането на тези идеи спомага Хю Фиърнли-Уитингстол, който също е готвил в The River Cafe.
Главно действащо лице в Escape to River Cottage (излъчен за първи път през пролетта на 1999 г.), Хю ни разкрива очарованието на това да отглеждаш собствени зеленчуци и свине. Англичаните преоткриват чудото на сезонното хранене и достойнствата на домашно отгледаните месо и млечни продукти.
Първият английски фермерски пазар отваря врати в Бат през 1997 г., а Лондон го следва със своето тържище в Айлингтън, открито през юни 1999 г..
Преобразяването на Бороу маркет в хранителна дестинация започва по същото това време.
Забраната за износ на английско говеждо пада официално през август. През септември фермерите Мартин Орбах и Крис Уордъл провеждат първия Abergavenny Food Festival, на който потребители се срещат с фермери, забавляват се и учат откъде идва храната на масата им.
На въпросното издание отиват 3 000 души. Понастоящем го посещават 30 000 и британските хранителни фестивали са неизменна част от английското лято, отразяваща динамиката на кулинарната култура.
С настъпването на новото хилядолетие британската храна се озовава на едно много по-добро място.
Все по-често чуваме термина „фуди“. След едно дълго и мрачно десетилетие постепенно се възражда гордостта от местното производство.
Благодарение на фермерските пазари интересът към локалната храна расте с бързи темпове, а едно ново поколение от готвачи като Джейми, Найджела и Хю връщат радостта от готвенето.
Както би казал младият Джейми, 1999 беше една „pukka“ година.
Pukka - Hindi पक्का (pakkā, “certain, sure”), Punjabi ਪੱਕਾ (pakā, “mature, ripe; cooked; strong, substantial; genuine, sound, true, valid”) and Urdu پکا (pakkā, “mature, ripe; cooked; strong, substantial; genuine, sound, true, valid”), from Sanskrit पक्व (pakva, “baked, cooked, roasted”), from पचति (pacati, “to bake, cook, roast”).
Подобни статии
