Източник: Gayot
Занаятът на химадорите се предава от баща на син, но въпреки че потреблението на текила нараства главоломно, младото поколение не желае да продължи традицията.
Армандо Ачевез избърсва потта от челото си с опакото на ръкава, изпод който се забелязват покритите му с пришки загрубели ръце - резултат от тежкия двайсетгодишен труд на поляните с агаве, които опасват северозападните земи на Джалиско, Мексико.
Годишният приход от продажба на текила е 1 милиард долара, а всеки седем от десет литра се изнасят в чужбина.
Tweeeet me!Армандо е химадор - отглежда синьо агаве "Weber", чиито нектар е основната съставка на текилата.
Отглеждането на агаве и до ден днешен се извършва изцяло ръчно и е почти непроменено от 1600-та година, когато текилата е била приготвена за пръв път от испанките конкистадори.
Този занаят се счита за семеен и се предава от поколение на поколение, а механизирането на процеса се отхвърля и до сега.
Но професията химадор, макар и широко застъпена в литературата и теленовелите, бавно умира.
Въпреки че търсенето на висококачествена текила нараства с всяка изминала година, повечето младежи, които трябва да наследят занаята от бащите си, избират градския начин на живот.
"Поколения наред мъжете в семейството ни са ставали химадори, това е традиция", казва Ачевес.
"Докато мога да работя, ще продължа да садя агаве, но днес химадорите са предимно възрастни хора, защото младежите не искат да работят на полето. Смятам, че това е повод за притеснение, защото занаятът не се развива, а и самият аз не бих искал, когато синът ми порасне, да стане химадор."
Piña е плодът на агавето, който има форма на ананас и е основна съставка на текилата.
Tweeeet me!Ачевез заедно с още дузина химадори, включително брат му и племенника му, прекопава каменистата почва около агавето, чиито плод се нарича piñas, тъй като наподобява ананас. След беритба плодовете на растението ще бъдат отнесени в близката пивоварна и преработени във висококачествена текила.
Коа – инструментът, с който се сади агаве е почти непроменен от 400 години.
Мигел Фонсека, собственик на компанията "Patrón’s agave", споделя,че е необходимо да се засаждат три и половина милиона растения всяка година, за да може да се отговори на нарастващото потребление на текила.
Растенията се обработват изцяло ръчно от химадорите и трябва да отговарят на строго определени критерии.
"Химадорите разпознават, кои растения са узрели и годни за обработка", казва Фонсека.
"Агавето се отглежда по един и същи начин от повече от 400 години, а химадорите се учат на този занаят от бащите си. Но сега имаме много по-малко кадри, защото повечето млади се преселват в градовете или в САЩ".
Portrait of Toño, a very photogenic jimador of Tequila, Mexico. New BTS video here: http://t.co/qd3RMypDJT pic.twitter.com/eZ7GFmuXYj
— Joey L. (@joeyldotcom) April 27, 2015От огнената вода до спокойната вечеря – износът на братовчеда на текилата Мескал е нараснал тройно.
Фонсека предвижда, че повишаващото се търсене, може да провокира промяна в утвърдилия се от 400 години начин на отглеждане на агаве.
"Смятам, че в следващите 30-40 години ще се наложи да се измисли машина, с която да се обработват плантациите, понеже няма да има достатъчно химадори".
Недостигът на млади химадори е резултат от цялостното западане на земеделския труд в Мексико, а статистиката сочи, че работниците във фермите са намалели с два милиона в периода 1995-2010, поради ниското заплащане на земеделския труд.
Тази тенденция се затвърди по време на кризата за агаве, която разтресе Мексико през ранната 2000 г. Кризата бе породена от факта, че в продължение на седем години не са били засаждани достатъчен брой растения спрямо търсенето. Цената за килограм агаве нарасна сериозно, но надницата на химадорите остана същата.
40-годишния Мариано Меза, практикува занаята повече десетилетие и има наблюдения, че младото поколение няма желание да се занимава с този тип работа.
"Няма много млади химадори", казва той.
"Синът ми е на 17, сега е студент в САЩ и няма да работи това, както и още много момчета на неговата възраст, които избират учението пред работата на полето".
Шантал Мартино автор на "Как янките откраднаха текилата", казва че промяната се е отразила на индустрията.
В миналото химадорите са били собственици на семейни плантации, сега последните са притежание на големи земеделски компании.
Foto: vivirenmexico: Jimador en Amatitan, Jalisco. México http://t.co/GPn6XLJxHg
— studio399mx (@studio399mx) January 26, 2015"Макар да е била много популярна в миналото, днес тази професия умира, защото вече не се предава от баща на син или племенник, а се превръща в еднодневно занимание", казва тя.
Причина за това е, че традиционният земеделски труд, чрез който се добива агаве не е под закрилата на закона в Мексико, а също и отдръпването на младото поколение от земеделието.
"Много младежи не продължават семейния бизнес и започват да се занимават с неща в съвсем друга област", добавя Мартино.
Дори най-младият химадор 24-годишният Хуан Ачевез споделя, че макар той да е научил занаята от баща си и чичо си, няма да го предаде на сина си.
"Синът ми е само на година и половина, но ще го насоча към това да учи, когато порасне", казва Ачевез.
"Аз нямах възможност да посещавам училище, за това ще се погрижа синът ми да се изучи и да не работи на полето".
Подобни статии
