Пол Гоген бяга ужасен от Таити още през 1891 г.

Къщата, в която сме отседнали е на планински склон, близо до Папеете и с гледка, от която очите, и сърцето, ме болят през първите няколко дена, така че моето заключение е, че Папеете, за щастие, не е Таити. В Таити правим и първо запознанство с храна, перли и Monoi.

Храна

Това, което краси почти всяко меню и което за мен винаги ще олицетворява вкуса на Полинезия е Poisson Cru – нежно, освежаващо, екзотично и убийствено вкусно. 

„Суровата риба“ (poisson cru на френски) се състои от сурова риба-тон, нарязана на кубчета и маринована в сок от лайм и смесена с нарязани зеленчуци и кокосово мляко.

Обикновено това са домати, краставици, зелена чушка и лук. Искаше ми се да направя Poisson Cru на приятелите си, но няма смисъл – на Таити цедят млякото в кърпа от току-що свален от палмата кокосов орех.

В прав текст

Нищо от това, което опитваме в Европа с името банан, манго или риба-тон не е правилното, не знам за истинско.

Tweeeet me!

Освен за кокосовия орех, представите ми за още няколко храни биват наместени тук: банани, манго и риба-тон (за другите риби, които виждам за първи път в живот си, като Moon fish например, няма какво да ми се намества, там съм гола вода и се просвещавам активно през целия си престой тук). Нищо от това, което опитваме в Европа с името банан, манго или риба-тон не е правилното, не знам за истинско.

Това, което си заслужава да се види в Папеете са Les Roulottes – камиончета, които се наместват всяка вечер в 18.00 ч. на градския площад и които продават всякаква храна на прилични цени – китайска, стекове, палачинки (къде без тях, когато наоколо се говори френски), пици и най-вече пресни морски дарове и риба.

Чака се много, не се сервира алкохол, и това, което получавате е сравнимо с най-легендарните food trucks от улиците на Ню Йорк, за които се пишат книги.

Безумно вкусно като очевидно всичко опира до продукта, тъй като оборудването се състои от хладилници, грил-плочи, пещи за пици и плочи за палачинки, без течаща вода.

Споменаването на приличните цени е важно, защото храната в Таити е скъпа, както да я купиш от магазин, така и да я поръчаш в ресторант.

И най-вече храната, която не е риба: една пица с четири сирена е по-скъпа от порция Poissоn Cru (24 срещу 22 долара), а цената на пица с морски дарове е равна на порция махи-махи (25-26 долара).

Така едно обедно хапване с едно предястие (ясно е кое е), четири основни, 3 бири, 2 лимонади и 2 десерта като нищо резултира в 180 долара.

Безалкохолните са по-скъпи от бирата, а виното е за някаква, невидяна от мен, по-платежоспособна класа – френските масовки от стари реколти, които в България струват 16 лева, там се продават за 30 долара в супермаркета.

Боли ме душата и пия бира почти през целия си престой там.

Местната бира „Hinano“се оказва доста вкусна, както и изворната вода „Eau Royale“.

Перли

След туризма, култивирането и продажбата на перли са основен поминък за местното население и представляват 55% от износа на Полинезия на обща стойност 22 милиона долара.

Таитянската перла се среща в палитра от бял до черен цвят, но белите са по-често срещани на Хаваи.

Когато стане дума за перли в Полинезия се има пред вид т. нар. черна перла. Цветът й не е черен, а тъмно сив с огромна гама от нюанси: зеленикави, патладжанени, сиви, розови, сребристи, графитени и какви ли още не.

Сигурно има някъде диви перли, но днес почти 100% от перлите в Полинезия идват от ферми, като е важно да се знае, че и култивираните са естествени. Принципно перлата се образува когато песъчинка или друга дребна частица попадне в тялото на мидата и започне да я дразни.

Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество (седеф), с което го обвива.

Култивираният момент е когато една много умела човешка ръка поставя мидено мънисто в репродуктивния орган на стридата, което, както можете да си представите, не е особено приятно за нея, но кое ли човешко действие е приятно за околната среда?

Освен това се добавя и мека тъкан от мида, която в последствие ще формира конкретния цветови нюанс на перлата.

Таитянските перли се култивират в стридата Pinctada margaritifera (black lip oyster), която достига диаметър от близо 30 см и тегло до 4.5 кг, което прави възможно образуването на особено големи перли.

Освен, че стридата трябва да е поне на две години, за да започне да формира перли, самият процес на формирането им е бавен и труден, което обяснява и съответната цена.

Например една-единствена перла с идеално кръгла форма, от клас „АAA“ (вторият най-висок, касаещ качеството на повърхността и изключително рядък), с размер 9.55 мм (сравним с диаметъра на батерия AAA) и окачествен като идеален блясък не може да бъде намерена под 200 долара.

Пред очите ни девойките в един магазин пробиха перла за 16 000 долара, за да й сложат висулка за медальон, само за да открият, че една силно гримирана италианка се е объркала с една нула, въпреки че цената й е показана многократно.

В същия магазин открих и моето колие, което споделям за тези от вас, които знаят, че никога няма да бъдат Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани“.

Когато в стридата се намърда раче или някакво друго същество и започне да я дразни, тя по чисто човешки начин след като не може да го изгони, го приема и произвежда едни такива ръбести и с неправилна форма, но с прекрасен цвят и блясък, перли, в които аз веднага се припознах. По-натурално от това, здраве му кажи.

Monoï

Monoï е парфюмирано масло, получено от накисването на цвят от Тиаре (вездесъщата благоуханна Таитянска гардения) в кокосово масло и е част от полинезийската идентичност повече от всичко друго.

Думата означава „парюмирано масло“ на един от местните езици. Маслото от Моной се използва от таитяните главно за омекотяване на кожа и коса, но е нещо като местната панацея за всякакви болежки.

Изключително богато е на витамин Е, с което е полезно и за заздравяване на рани и за успокояване на кожата – нещо силно необходимо при постоянните слънце и вятър в региона.

За местните мадами е масло за почерняване, за бледи европейки не се препоръчва да го ползват като такова, докато не натрупат завиден загар.

Автентичното масло от моной следва строга процедура на производство, касаеща всички детайли от ръчната беритба на цветовете тиаре до складиране и транспорт. Тъй като е без емулгатори, Моной се втвърдява се при температура под 24°С (за да се ползва се загрява леко с вода или се оставя на слънце) и е продукт с контролирано наименование за произход.

Освен класическото масло от моной се предлагат и комбинации, в които участват други съставки като иланг-иланг, жасмин, сандалово дърво и ванилия.

Таитянската ванилия … следва