Тетиароа

Третата по-голяма екскурзия, която сме планирали докато сме на Таити е излет с катамаран до атола Тетиароа.

Малко предистория: снимайки тук филма „Бунтът на Баунти“ през 1962 година, Марлон Брандо се влюбва не само в партньорката си във филма, актрисата Тарита Териипиа, която по-късно става съпруга № 3, но и във Френска Полинезия.

Твърдо убеден, че тук иска да прекара остатъка от живота си, Брандо започва да търси своята част от рая и погледът му пада на Тетиароа. На опашката, му казват местните, защото Тетиароа, някога принадлежал на кралската фамилия, и през 60-те си остава терен за частно усамотение, затворен за общественото любопитство, съответно доста гореща стока сред неприлично богатите.

На Брандо му трябват цели четири години, за да си осигури 99-годишна аренда, която му дава ексклузивно ползване на Тетиароа. През следващите години атолът е убежището му от Холивуд, но и също така и негов екологичен обет.

През 1970 година той наема младия, но вече отличен с награди, американски архитект Бернард Джъдж и му възлага задачата да проектира селище, напълно устойчиво, независимо и не засягащо по никакъв начин флората и фауната на атола.

Основава екологична лаборатория за защита на морски птици и костенурки, която и до днес се посещава от изследователски групи. Дори и в 21 век селището би било бисер на екологичния хабитат, ако за съжаление през 1983 не бива разрушено от жесток ураган.

Днес на негово място функционира комплекс с името „Брандо“,  открит през 2014 и представляващ не по-малко постижение на екологичното хотелиерство. Всяка от почти невидимите от водата вили представлява малък комплекс за себе си. Към всички техники и системи, които може да ви хрумне, че правят един комплекс устойчив добавете климатизиране на стаите със студена морска вода и собствена станция за гориво от кокосово масло. Добавете и цена от 3000 евро на вечер и преминаваме нататък.

Днес атолът е достъпен за публиката и е една от най-честите дестинации за разходки с лодки от Папеете. Нашата е катамаран и пренебрегвайки приказката, че най-стабилно обърналата се лодка е катамаран, ние завличаме децата на нея в една ранна сутрин.

Тетиароа се намира на 50 километра северно от Таити и изминаването им с катамаран трае около 3 часа. На борда ни очакват кафе и закуска, шкипери са симпатични френски баба и дядо, плавали 7 години около остров Мартиник и от 5 - из Полинезия.

Морето е спокойно, ние сме се запасили, или по-точно облепили, с лепенки против морска болест, които са толкова силни, че се продават само с рецепта в САЩ и не се дават на деца, но пък действат 72 часа.

Опъваме се на мрежата в предната част на катамарана и гледаме изгрева. Ставането в 5.00 си заслужава и всички очакваме един прекрасен ден. След около три часа приближаваме атола и хвърляме котва пред рифа. Превозват ни по двама с малка лодка до брега и ни дават няколко часа.

Наричан „Остров Желание“ и „Кръстникът на островите“, Тетиароа е това, което вече ще си представям в началото на вица за самотния остров – девствен отшелнически рай. Името Tetiaroа означава “стоящ настрани“ или „на разстояние“. Моореа ме е подготвила само донякъде за лагуни и заливи, но реално на атол досега не съм стъпвала. Вътрешната лагуна е широка само 7 километра и е напълно обградена от 13 коралови островчета.

Отначало вървим по коралов бряг, който можете да си представите като безмилостно ренде на човешка плът, ако някой падне върху него. Стъпваме внимателно и някои от нас съжаляваме, че не сме с обувки за катерене.

Вдигаме поглед само веднъж, когато виждаме игрив гърбат кит близо до брега – всички снимат, аз гледам глупаво, но така си гледам, когато гледам с уважение (въпреки, че вече сме имали щастието да видим тези гиганти от супер близо на една екскурзия в Таити се питам - като градски човек, колко пъти трябва да видиш кит преди да се успокоиш и да се държиш нормално?).

Заобикаляме атола и пред нас се открива вътрешната лагуна. Абсолютен остров Корекоредут, ако си спомняте илюстрациите от „Пипи Дългото чорапче“ – пясък, стройна стена от палми и отгоре – перчем от някоя по-смела рошава палма. Лагуната е плитка и буквално се ходи между островите.

Групата ни от петнайсетина човека започва да щъка по тях и от плаж на плаж (тук всичко е плаж, де). Ние си избираме един и не знам за другите, но аз изживявам леко мистично чувство на нереалност - пясъкът е абсолютно бял, а водата – абсурдно чиста и прозирна, с цвят - не от този свят. И тези крака във водата надали са моите. На отсрещния остров живее френско семейство, което, казват, било бомбардирано с оферти за продажби от страна на американски милиардери.

Влизаме да плуваме, но тъй като водата е до кръста и по-дълбоко няма да стане, започваме дебилно да ходим, да лягаме и ставаме и да теглим децата зад себе си. Стягаме се само когато покрай нас преминава огромна черна сянка – скат. Добре, че не е жълта (лимонова акула), което не е невероятно, раят все пак е на животните, не на хората. Да отидем на гости на французите отсреща е въпрос на само петнайсетина минути лигаво тътрене из водата, но се отказваме. Надали са избрали да живеят тук, ако искат често да им казват добър ден.

Съмнявам се, че бих могла да ви кажа нещо, което да се сравни с това да видите – снимки, моите и в интернет, и разбира се, някога да отидете до там. Всеки един спестяван лев ще ви дари с почти халюциногенни спомени за цял живот.

Най-важното: Тетиароа е деликатен атол с богата история и силен дух. Както подобава на една истинска, макар и миниатюрна, кралица, тя оставя почти нулев въглероден отпечатък на Земята, с което заслужава преклонение и уважение.

На връщане към Таити почти всички повръщат, а аз разбирам буквално и на гърба си значението на израза „бурно море“.

… следва