Защо готвенето е отборен спорт
Имаме ли нужда от хвърляне на тенджери, или от удари? Не. Но от крясъци? Вероятно да, поне понякога
Естествено, правил съм и неща, за които съм съжалявал.
Избухвал съм, крещял съм в момент, когато това не е било необходимо. Но съм виждал тази система да работи, виждал съм резултатите. Виждал съм кухни, които са чисти, и такива, които не са - и не мисля, че непременно е нужно хората да са травматизирани, за да поддържат чистота. Никой не казва, че Леброн Джеймс е задник, защото крещи на всички съотборници, когато са останали две минути и предстои да спечелят шампионата на NBA. Никой не казва "Иска ми се той да беше малко по-спокоен и сдържан".
Можем да бъдем разпалени; работата в кухнята може да бъде разгорещена. В моята кухня се уважават физическите граници, зададени от колегите; можеш да псуваш като моряк, но езикът ти все пак трябва да демонстрира уважение към колегите по кухня. Но няма проблем понякога да се увлечеш.
Вече не сме звездите на отбора — не вкарваме победния гол, а като треньори се грижим нашият отбор да спечели мача
Tweeeet me!На моменти дори е необходимо.
Ходил съм в религиозно училище за квакери, пълно с деца, които са били изритани от всяко училище по източното крайбрежие. Квакерите проповядваха разбиране и толерантност - и приемаха деца, които други хора искаха да изхвърлят от училищата си. Това винаги е бил и моят подход. Лесно е просто да кажеш: “Счупи четири чинии тази вечер, уволнен си.” Лесно е да докажеш по този начин правотата си.
Но ако задържиш този човек при себе си — ”Боже, шефът ми се накрещя, но утре пак съм тук!” — в крайна сметка, с течение на времето, той ще постигне нещо. Не искам да уволнявам хора; искам те да се усъвършенстват. Ще минем през този път заедно — и няма път, заслужаващ си изминаването, който да е без трудни моменти.
Говорим си за подобряване на качеството на живот на готвачите.
Обсъждаме как трябва да им плащаме повече, как те трябва да работят по-малко часове. Но същевременно говорим и за това да извличаме максимума, на който те са способни. За това да се отнасяме с тях по-добре, но те все пак да дават всичко от себе си и да вършат перфектно работата си. Мисля, че е нужно да обмислим възможността за различен подход към мениджмънта: може би никога няма да има един-единствен начин да се говори с всеки човек.
Хлапето, което е било избрано последно за народна топка и не иска да играе — не го карайте да играе. Така или иначе ще го уцелят веднага. Аз обаче обичам народната топка. Обичах я още когато бях в десети клас - и учениците от горните класове хвърляха топката по мен, и я улавях. Някои хора не го правят, и няма нищо лошо в това. Всички са различни. И като готвачи - и мениджъри, треньори и наставници - трябва да разбираме това.
Подобни статии
