Източник: DIVino Magazine
Какви бяха целите, за да решиш да вкараш майсторските класове като част от програмата на събитието?
Целите бяха няколко. Първата - да вдигнем нивото на събитието. Майсторските класове обикновено са за хора, които са по-скоро професионалисти или за напреднали любители. Там се говори за по-сложни вина, правят се различни сравнителни дегустации. Подхожда се на по-високо ниво, докато самото изложение е отворено за всички. Може да попаднат всякакви хора, които просто имат интерес, искат да опитат нещо. Чували са за някакво вино искат да го пробват, или да поговорят с този, който го е правил. Това също е нещо важно. Ние държим винарите и/или собствениците на изби да са на щанда.
Какво е твоето впечатление, как се отразява изложението на бизнеса с вино? Колко важно събитие е DiVino.Taste за българските винопроизводители?
Голяма част от винарите го възприемат като най-важното събитие за България. Всички производители искат да продават вино в чужбина, което е нормално. Ходят по изложения навън, които естествено са много по-големи и това не бива да учудва никой. Има специализирани изложения, има и такива, които са по-общи.
В българския контекст, DiVino.Taste е най-важното изложение за българските производители. Особено за пo-малките изби.
Tweeeet me!Има такива, за които се знае, че са добри за бизнеса. Има такива, които са излишни. В крайна сметка всеки сам си избира къде да ходи. Напоследък е много модерно да се ходи в Азия, защото там пазарът е много голям. И всеки се стреми към него.
Но в българския контекст, DiVino.Taste е най-важното изложение за тях. Особено за пo-малките изби. За големите също, но най-вече за тези, които имат вина в по-качествения сегмент. Има някои, които правят само масови вина и те не участват при нас.
Колко човека посетиха DiVino.Taste миналата година?
Някъде около 5000 човека, като 300-400 от тях бяха представители на производителите, които участваха. Тази година очаквам посетителите да нарастнат с около 20%. Но потенциалните посетители са краен брой и скоро ще стигнем границата може би. Просто виното е такава материя, че много други фактори са определящи затова да имаш специален интерес. Дори на теория не можем да растем до безкрай.
Каква част от публиката на DiVino.Taste са представители на ХОРЕКА?
Може би около 35-45% от хората, които идват. Като тук включвам всички занимаващи се с този бизнес, не само ХОРЕКА. От супермаркети до ресторантьори. Ресторантьорите са много важен таргет, макар че голяма част от ресторантьорите са доста разглезени. Имам предвид че предпочитат на тях да им ходят на крака, отколкото обратното, но това постепенно се променя.
Това може би се случва заради извратения модел на „тапата“. Този модел променя ли се вече или не?
Някъде се променя, другаде не. В общи линии в истинските по-добрите заведения нещата са наред. Колкото по-добро е едно заведение, толкова по-голям е шансът да го няма този модел. Като правя уточнението че тук говоря за моите лични критерии за добро.
За едно добро заведение е важно собственикът или сомелиерът да направят правилния подбор на вината. А правилният подбор на вината означава ти да си избереш от това, което има на пазара, или да внесеш от чужбина, а не някакви други, обикновено финансови фактори, да влияят на винената ти листа.
Много е важна каква е концепцията за собствения ти ресторант – дали ще предлагаш само вино от България, вино от България и чужбина или вино само от конкретен район – няма значение, въпросът е да имаш цялостна концепция. Ако имаш концепция тогава т. нар. модел „тапа“ по-трудно ще проработи.
Някой плаща и иска нещо в замяна – т.е. в случая някой друг диктува какво да има във винената листа. И ако ти имаш концепция, просто не можеш да я изпълниш и ако държиш на нея бягаш от порочния модел.
Аз мечтая за деня, в който всички ресторанти ще знаят какво вино искат да имат в ресторанта. Все пак е важно да се каже, че моделът „тапа“ не е български патент. Ако някой си мисли че той работи само в България - това просто не е така.
Но в истинските ресторанти направени с вкус, с мисъл, за тези със звезди „Мишлен“ да не говорим – там няма такива неща.
Говори се колко сме били добри едно време, вероятно да - пил съм някакви по-стари вина, които горе долу стават.
Tweeeet me!За 5 години Di Vino.Taste какво се случи с пазара на българско вино и с българските производители?
Моето впечатление от българското вино е не от 5 години, ами е от 16 години. 1999 година българското вино беше в абсолютен колапс откъм качество. Имаше 5-6 изби и толкоз.
От 2000 година насам нещата започнаха рязко тръгнаха в положителна посока - засадиха се лозя, влязоха много по-различни хора в този бранш. Направиха се много нови изби.
През 2002-2003 година се случиха много неща, които започнаха да дават резултат между 2006-2010 година, когато се появиха някои добри неща.
След 2010 година качеството на българското вино се повиши още повече и в момента има супер добри родни вина.
Проблемът на българските производители е, че само на нашия пазар трудно може да се разчита ако искаш да направиш някакъв сериозен бизнес, защото в България консумацията на вино не е кой знае колко голяма, особено на фона на тази във Франция, Италия или Испания, дори Австрия, трябва да добавим и неособено високия ни стандарт, а виното е скъп продукт.
За да се пробие на чужд пазар с вино трябва да има някаква целенасочена държавна политика.
Tweeeet me!В чужбина трудно се продава с тоя имидж, който имаме, т.е. нямаме. За да се пробие на чужд пазар с вино трябва да има някаква целенасочена държавна политика.
Много трудно ще бъде за една изба, колкото и пари да инвестира в каквото и да е – в маркетинг, в реклама във всичко, да успее да се наложи самостоятелно.
Мисълта на хората, на пиещите вино обикновено е свързана с цял регион или в нашия случай с държава.
За тях няма голямо значение конкретната изба при първоначалното представяне – има значение от къде идва виното. За да започне да се продава по-добре българско вино трябва да „се набие“ в главите на хората на съответния пазар, че това вино е добро, и те да придобият някакво усещане за място, за да кажат България има „убийствени“ вина. Това обаче е дългосрочна политика, която България няма. Без тотална подкрепа на държавата, нещата няма да се случат.
Подобни статии
