Източник: Pexels.com
Пиното остава донякъде недоразбрано. Скорошни проучвания показват, че всички сортове пино не са просто свързани, но всъщност са еднакви!
Време е да стигнем до основите на историята на пиното, древен сорт, който ни е обърквал от векове.
Голямата тайна на пиното
Както се оказва, пино ноар, пино блан и пино гри не само са свързани, но всъщност са еднакви. Всеки сорт може да бъде групиран под общ по-висш сорт, просто наречен ‘пино’, като всяка вариация се идентифицира основно по цвета си.
Тази информация може дори да промени начина, по който възприемаме някои винени региони като Орегон, които се специализират в пино ноар и пино гри.
Ако случайно се разлиствали наскоро излязлата книга Wine Grapes, вероятно сте видели и страниците за пиното.
Книгата се позовава на ДНК тестове на лозя, за да потвърди, че пино ноар, пино гри и пино блан всъщност са просто мутации на един и същ сорт.
Ампелографията (изследването на видовете и сортовете лози) е показала, че има шест основни клонови разновидности:
- Пино ноар: (още известно като “пино неро”) Трудна за отглеждане лоза с тъмни зърна и зелена вътрешност на зърната, произлизаща от региона на Бургундия.
- Пино гри: (още известно като “пино гриджо”) Лоза с розова обвивка на зърната, от която се получават вина, вариращи от бяло до розе.
- Пино блан: (още известно като “пино бианко”) Бял сорт, който често се бърка с шардонето.
- Пино мьоние: Лоза с тъмни зърна, която узрява малко по-рано от пино ноар и се използва основно в шампанското.
- Пино тентюрие: Сорт с тъмни обвивки на зърната и червена вътрешност на зърната, наблюдаван периодично в лозята през последните 100 години.
- Пино ноар прекосе: Мутация на пино ноар, която узрява 2 седмици по-рано от обикновеното пино ноар.
Пиното е много по-старо от каберне совиньон
Причината за всички тези вариации е, че пиното е свръх-стар сорт, съществуващ от повече от 1000 години. Въпреки че изглежда странно, че пино ноар е толкова “мутантен” вид, известно е, че през дълъг период от време такива неща е възможно да се случат. Всъщност ако разгледате други много стари сортове лозя, като мускат блан (още известен като москато), ще откриете, че и той има много вариации. Например има дори червен сорт мускат!
Мутациите и кръстосването с други сортове не са нещо лошо, всъщност точно така се е появило кабернето совиньон, което е естествена кръстоска между совиньон блан и каберне фран, случила се някъде през XVIII век.
Пино ноар
Голямата мания по пино ноар за първи път е документирана през XIV век, като коментар към общото не-харесване на други сортове грозде, растящи в Бургундия. По това време, гроздовете са се отглеждали в оградени лозя.
Твърди се, че този тип ограждения са били построени, за да се контролират заболяванията и да бъдат изолирани лозята. Тази теория има смисъл, защото оградените манастири и оградените лозя са създадени точно по време на пика на черната чума.
Едно от най-ранните упоменавания на пино ноар е в оплакване от работник, който не е могъл да раздели гроздовете пино ноар от други винени лозя по време на добива. Най-вероятно той е бил бит с пръчка за това си прегрешение; по онова време това е било стандартно наказание.
Многото различни клонинги на пино ноар
Когато става дума за пино ноар, често се говори за селекцията на клонинги. Това е така, защото винопроизводителите са осъзнали, че различните клонинги дават различно ниво на качество и вкус на виното.
Някои клонове на пино ноар дават силни и енергични вина, докато други са с блед цвят, но предлагат страхотен флорален аромат. Има над 40 различни клонове пино ноар, документирани в Catalogue of Grapevine Varieties and Clones – и около 15 от тях са популярни по целия свят заради качеството си.
Популярни клонинги на пино ноар
За да ви дадем представа за няколко от популярните клонове, ето отлични описания, дело на Melville Vineyards в Санта Рита Хилс:
- Dijon Clone 113: Една от “тийн” поредицата дижонски клонове, Clone 113 е вероятно най-елегантна с парфюмна ароматност. Обикновено тя се приема за ароматен компонент с много високотонови елементи в носа. Когато се управлява правилно, виното може да притежава приятно тегло и плътност. За да засилим красотата на виното, като правило премахваме стръковете на всички плодове.
- Dijon Clone 115: За момента най-масово засажданият от това клонално групиране, Clone 115 е несъмнено най-важният клонинг в последното десетилетие на развитие на лозята в Калифорния. Ако бяхме принудени да селектираме само един клон, единодушно бихме се спрели на този. Clone 115 е чудесен сам по себе си, и служи като основа за цялата ни програма за пино ноар.
- Pommard Clone 5: Селекцията Pommard съществува в Калифорния от много години – и често може да върши чудесна работа като “самостоятелен” клон. Понякога тя е известна с месен/дивечов нюанс, но за нас обикновено се изразява чрез много чисти тъмни плодове.
- Dijon Clone 777: Този клонинг изживява сериозен пик в засаждането, сходен с този на Clone 115. Той е известен като много тъмен и богат, и потенциално подходящ за самостоятелно производство. Въпреки че е доста тъмен, той още не е дал кадифената мекота и богатство, за която претендират много от колегите му в нашата винарна. Той обаче води до много интригуващи и сложни вина, които заслужават специално внимание.
Разнообразието от клонове е сериозен плюс. Водещите производители на пино ноар в Бургундия вярват, че бленд от няколко клона е по-добър, не само за правене на отлично вино, но и за запазване на разнообразието в лозята.
Пино гри
Гроздето с розова обвивка има толкова широка гама от потенциални вкусове, че е прочуто като едно от най-трудните вина в слепи дегустации при изпитите за сомелиери. Пино гри има много по-сложна за проследяване история, защото е имало много имена през последното хилядолетие. Това, което знаме, е че гроздовете пино гри варират доста като цвят – от бледорозово до тъмновиолетово, подобно на пино ноар.
Тъй като пино гри се прави като бяло вино, то отдавна е известно като бяло вино. Ако обаче оставите за известно време обвивките на гроздовете по време на ферментация, ще получите истинско розе.
Пино гри има отличен потенциал в съвременния свят на виното, защото може да се оформя в широка гама от разнообразни стилове.
Пино блан
Най-малко обсъжданият сорт от трите най-популярни мутации на пино е пино блан. Пино блан е вероятно виното, което си представяме, че би било страхотното пино гриджо: леко, плодово и с много засищаща устата киселинност. Въпреки потенциала в това фино вино, ток все пак не е много популярно.
За щастие, поне засега, това означава и че пино план предлага някои от най-изгодните цени сред различните видове пино. Можете да откриете това вино предимно в Италия, Германия, Австрия и Франция.
В Италия то се нарича пино бланко или вайсбургундер и расте на север, особено в Алто Адидже, където от него се правят изключителни сухи бели вина с нотки на лимон, пчелен восък и пчелна пита.
В Австрия то се нарича предимно вайсбургундер и зрее много добре в континенталния климат, като можете да го намерите в блендове със сортове като шардоне и понякога дори отлежавало в дъбови бъчви, за да се получи богат кремообразен вкус.
В Германия, пиното блан също носи името вайсбургундер и расте успешно в топли региони, които не са подходящи за ризлинг. Очаквайте леко, сухо, свежо вино, което е перфектно за горещ следобед.
Във Франция то е типично за белия елзаски бленд и въпреки че не се счита за някой от отличните бели сортове на Елзас, от него се получава деликатно опушено вино с флорален прасковен аромат.
Подобни статии
