Източник: Jimbarry.com

Асиртико си намира нов дом в Оз

Jim Barry Wines от долината Клеър пренася гръцкия сорт в Австралия

Запази

На почивка в Санторини през 2007 година Питър Бари остава очарован от сухото, минерално бяло вино от сорта асиртико, което му се поднася като трапезно вино с почти всяка храна.

След като се прибира в Австралия, собственикът на Jim Barry Wines, решава да засади асиртико в собствените си лозя в Клеър, Южна Австралия.

Питър Бари е загрижен, че климатичните промени може да променят качествата на сегашните му бели вина и те да изгубят вкуса и енергичността си, ако узреят твърде рано.

Австралийците отскоро охотно експериментират с разнообразни южноевропейски сортове лозя.

Те старателно търсят бели сортове, подходящи за по-топлите им климатични зони - като алтернативи на познатите ризлинг, шардоне, совиньон блан, семийон и от време на време марсан и русан. Пино гри се оказа толкова успешно, че се присъедини към елитната ротация в Оз, и вече дори се изнася за САЩ.

Доста винарни се пробваха и с италианските сортове арнейс, фиано и верментино. Имаше кратък флирт с това, което считаха за испански сорт албарино.

След като то набра бърза популярност като свежо и жизнено вино, ДНК тестове разкриха, че всъщност то е савинин, и спечелената слава се изгуби. Вината бяха добри, но объркването със совиньон се оказа твърде голямо.

Бари внася цели асиртико през 2008 година и ги подлага на задължителната 30-месечна карантина.

После той присажда 16 сертифицирани резници на корен на ризлинг през 2011, и към 2013 вече разполага с 6000 лози.

Той засажда асиртикото по начина, по който това се прави на Санторини - уникална система, при която лозята се оформят така, че да са близо до земята, в кръг, като храст с формата на ореол. Гроздовете растат в нещо като лозово гнездо, защитени от силните егейски ветрове и засенчени от яркото слънце.

Асиртико расте наравно с ризлинг в лозята Lodge Hill на неговата винарна.

Локацията, където се отглежда то, е относително висока и от нея се получава прекрасен ризлинг. Младите растения са осигурили достатъчен добив за 15-литрова пробна партида през 2013, и производството е нараснало до 900 литра (100 каси) през 2015 г.

Както се оказва, асиртико узрява по-късно от ризлинга при такъв климат, което показва, че горещините надали ще му навредят. Гроздовете запазват свежестта и енергичността си в добри винтидж реколти от 2014 и 2015 г.

Температурата надмина 35° C в деня на нашето посещение в началото на март.

В хладно кътче на винарната, Бари извади немаркирана бутилка от хладилник и махна капачката. Неговото Assyrtiko 2015 напомня невероятно много на добрите версии на този сорт от Санторини - прясно, сухо, пикантно, леко и богато на грейпфрут и минерални вкусове. Охотно бихме пили от него в горещи дни.

Реколта 2016 в момента вече узрява в малък контейнер от неръждаема стомана, след като е била пресована предния ден.

Бари ни дава образец от ширата. Вкусът е на пресни круши бартлет, с нотка на пикантност.

Ще са нужни още няколко години, преди другите винарни също да открият асиртикото, но ако те могат да се справят с него по този сполучлив начин, по който в Jim Barry Wines го правят до момента, то има шанса да се превърне в австралийска класика.