Докато Масимо Ботура се качваше на сцената по време на церемонията на World’s 50 Best Restaurants в Ню Йорк, за да получи наградата за първото място, италианецът не използва светлината на прожекторите, за да изживее наново историята си, както правят много готвачи, а за да отправи призив.
Той заяви на хората пред него – пълна със звезди група от 50 от най-добрите световни готвачи – че има нужда от тяхната помощ.
Помощ в най-амбициозния му проект до този момент: Food for Soul.
Започнал по време на експото в Милано миналата година, Food for Soul е проект, който Ботура стартира и в който си партнираше със съществуващи кухни за бедни, първо с новооткритата Refettorio Ambrosiano в Милано, а наскоро и с реновирането на супената кухня Antoniano в Болоня, като и двете места изхранват хора, които иначе биха останали гладни – и използват храна, която иначе би отишла на боклука.
Проектът кани готвачи от цял свят, хора като Феран Адриа, Рене Реджепи и Ален Дюкас, да влязат в кухните за бедни и да готвят със спасени от изхвърляне продукти: съставки, предвидени за боклука, които ще бъдат преобразени от творческите умения на готвачите; “дадохме достойнство на грозните патладжани,” казва Ботура.
Когато се качваше на сцената в Cipriani Wall Street в Ню Йорк, минути след като неговият ресторант Osteria Francescana в Модена, Италия бе избран за най-добър в света, Ботура изгледа предните четири реда на залата, директно впивайки поглед в готвачите, и каза: “Имаме нужда от вашата помощ.”
“Имам възможността в момента да преместя светлината на прожекторите от мен към усещането за отговорност, и кухнята за бедни е нашето чувство за отговорност.”
“Време е да дадем от това, което сме получили.”
“Отваряме кухня в Рио де Жанейро, в Монреал догодина, италианският посланик каза, че иска да даде една и на Ню Йорк, в Бронкс – и усещането е страхотно. Само за една година имаме три, четири, пет такива кухни, отворени сме за хора, които искат да си сътрудничим, те не са наши, а на всички.”
Той заяви, че това не би било възможно без екипа на ресторанта и “21 години на усърдна работа в кухнята, всеки ден.” Това е, което е направило възможна следващата стъпка, удостоена сега с толкова видна награда, която ще спомогне да бъде популяризирана каузата на Food for Soul по света. “Всички в залата казаха, че ще дойдат. Дюкас долетя от Париж, защото каза, че иска да купонясва с мен.”
Ботура изглежда шокиран от тази демонстрация на солидарност.
“Ален ми каза: ‘Идвам в Бразилия’, и отвърнах: ‘Чудесно, само си носи бермуди и джапанки, и ще готвим заедно в облеклото си на готвачи.”
“Ако можех, бих отворил кухни навсякъде! Всеки град има нужда от обществена кухня… Обмисляме идеята да отворим една в родния ми град Модена, и в Палермо. Това, което наистина се надявам да постигна, е да изведа този проект в чужбина и да докажа, че той може да проработи навсякъде, защото е способен да се вслушва в общността и да приема форма, специфична за съответното място – без значение къде се намирате.”
Докато въодушевеният му екип в Модена купонясваше през нощта (полицията е затворила ресторанта след 4 сутринта, след като е получила оплаквания за прекален шум, но екипът се е върнал в кухнята и е продължил партито чак до 6 сутринта), Ботура прекара голяма част от вечерта в разговори с чуждестранната преса, през цялото време убеждавайки хора в най-новата си идея.
“Това не е благотворителен, а културен проект,” казва той.
Ботура вярва, че храната и самият акт на готвене могат да предизвикат реална промяна, и си е поставил мисия да разпространи тази идея по света.
Чрез готвенето можеш да покажеш на някой, че наистина те е грижа. Готвенето е акт на любов: то изисква смелост, въображение, организация и много енергия. Ден след ден изхранваме хора, но това не означава, че пълним само техните стомаси: ние осигуряваме вдъхновение. Храната е за тялото, но и за душата.
Ролята на съвременните готвачи се промени много от момента, когато започвах да готвя през 1986 г. С възхода на знаменитите готвачи, различните готварски канали и телевизионни програми, готвачите се радват на по-голямо медийно внимание от много социални активисти. Като част от социума вярвам, че готвачите носят отговорност и трябва да използваме гласа си, за да популяризираме културни идеи, а не само кулинарни.
“Крайната цел е да променим пейзажа на общностите. Това е пример за следващото поколение готвачи, кулинарни активисти и обществеността, вълнуваща се от преодоляване на пропастта между богати и бедни, излишък и глад – чрез храната… Всеки може да възприеме тази мисия, и заедно можем да променим света.
“Локалният ни сървър заби снощи, уеб сайтът ни падна, но идеята не е да осигурим повече маси или да доведем повече хора в ресторанта, а да започнем сега да споделяме идеите си с останалата част от света.”
Подобни статии
