Източник: flickr.com
През 1992 се преместих в Ню Йорк, за да посещавам училище по визуални изкуства.
Открих апартамент в горен Ийст Сайд с редовно променяща се група от други тийнейджъри, но не можехме да си плащаме наема само след 6 месеца. Имах частична стипендия и живеех на студентски заеми, така че за кратко се преместих в Бруклин, но след като ме изритаха оттам, наистина нямах къде да отида.
На ръба на отпадане от училище, защото не можех да си позволя таксите и наема, споделих каква е ситуацията ми на познат местен пънкар на име Брет, с който се бях запознала в парка Томпкинс Скуеър и на пънк-концерти. Той ми предложи да заживея в неговата сграда, която определяше като "скуат". Никога не бях чувала това понятие, но след като разбрах какво означава, веднага се съгласих!
Това беше See Skwat. Сградата беше тъмна вътре, електричеството беше минимално, и нямаше течаща вода. Официално тя се считаше за негодна за живеене. Тя беше собственост на общината и беше оставена неизползвана и рушаща се повече от 15 години. Някои импровизирани апартаменти бяха без подове, стени и тавани.
Обитателите вече бяха сменили стълбите между някои етажи. Хората можеха да открият почти всички материали, необходими за преизграждането на апартаментите им, на боклука: гвоздеи, мазилка, подове и изолация.
Това, което не можеха да намерят, плащаха от джоба си с пари, които печелеха на същия тип почасови работни места, които и аз си намирах по това време: бях сервитьорка, куриер на велосипед, работих в изцяло женска компания за пренасяне на мебели, и дори съм се занимавала с обща строителна работа.
Живеейки в See Skwat, опознах скуотърите в други сгради из долен Ийст Сайд. Работехме по сградите си през деня и купонясвахме нощем. Имаше групови строителни проекти, общи шведски маси, за които всеки носеше по нещо, и шумни концерти в мазетата. Участвахме в общи дейности и срещи с администрацията, както и в демонстрации и протести за справедливи жилищни регулации за всички жители на Ню Йорк.
Когато не можехме да си позволим да купуваме храна, ровехме по кофите и намирахме продукти с наскоро изтекъл срок на годност, торби с втвърдени хлябове, всичко, до което можехме да се доберем. Просто трябваше да не ти пука, когато обикновените хора те гледат странно.
Ако си млад, бял и не си облечен в оцапани с пикня дрехи, нито пускаш лиги, и те видят да ровиш в боклука, това изглежда притеснява минувачите.
След като се нанесох в друг апартамент и скоро след това бях принудена да напусна оттам, се преместих във Fifth Street Squat и започнах да снимам хората около мен. Средата ми се виждаше интересна и вълнуваща, и хората - красиви и интригуващи. Не се интересувах от типичните теми за студенти по визуални изкуства, и определено не ме вълнуваше модната или рекламната фотография, или каквото и да е, което би подкрепило корпоративна Америка.
В последната ми година в училище се нанесох в Serenity House. Този апартамент имаше течаща вода и електричество, макар и не за постоянно. Имаше повече семейства в тази сграда, включително четири малки момичета, на около 3-4 години.
През времето на престоя ми в скуатовете, имаше няколко болезнени изгонвания на жители в такива сгради: Glasshouse, петте сгради, които съставяха Thirteenth Street Squat, Fifth Street Squat, и Dos Blockos. Всички ние като общност, и с подкрепата на някои от съседите, се борихме упорито да ги запазим. Можех да виждам с очите си начините, по които медиите селективно отразяваха всичко свързано с нас като сюжети и събития, пропускайки важна информация и фалшифицирайки нашата история.
През 2000 г. повечето от 11-те останали скуатове (включително See Skwat) започнаха процес на преговори с общината, като превърнаха сградите в кооперации с ограничена собственост. Въпреки че съдебното решение и начинът, по който то бе приложено, бяха сложни и нюансирани, като цяло те се считаха за победа на скуатърите.
С това ерата на скуотърството в долен Ийст Сайд такава, каквато я познавахме, се промени завинаги.
Да кажа, че времето, прекарано в скуотърстване из Ню Йорк ми е повлияло, би било омаловажаване.
Въпреки че това тогава беше безумна, дива среда, пълна с несъвършени хора, включително аз самата, тя ме научи на много ценни умения: строителство, организация на хора, и преди всичко независимост.
Способността ми да вярвам на инстинктите си и да оставам вярна на убежденията си, независимо какво смятат другите, стана по-силна. Заедно с моите събратя скуотъри, създадохме условия за живот в изоставените сгради на Ню Йорк.
Подобни статии
