Източник: facebook.com/lacolombe
Как Тод Кармайкъл от La Colombe изгради своята кафе-империя
Страницата му в Wikipedia звучи като сценарий за реклама
Мислите ли, че сте уцелили късметлийски момент, и точно когато сте започвали, хората в САЩ и големите градове са започвали да мислят повече за кафето?
В началото на 90-те години, кафето в повечето ресторанти беше като солта в солницата на масата. То беше масов продукт, нямаше лице, нито име. Просто си беше там, на масата. Но това започна да се променя.
La Colombe може да се ласкае и да заявява, че участвахме в тази революция, но всъщност цяла Америка се променяше по това време - започвахме да мислим повече за това какво харесваме да консумираме, да ядем, да пием.
Считам ли се за един от най-големите късметлии в света? Естествено, че да [смях], определено.
Когато погледнете La Colombe сега, колко от него е било просто късмет и подходящ момент? Огромна част, определено. Но Филаделфия също беше голяма част от това. Не мисля, че La Colombe би бил в позицията, в която е сега, или би продължил да бъде там, накъдето вървим, ако бяхме започнали в друг град.
Защо според вас е така?
Мисля, че Филаделфия беше поразително плодороден терен за развитие. По това време имахме кмет - Ед Рендъл, който правеше всичко по силите си да ни помага [както и на целия малък бизнес].
Доставяме над 2 млн. паунда кафе в Ню Йорк годишно. Имам привилегировани позиции на един от най-големите пазари в света, и не се налага да живея там.
Колкото и да обичаме да гледаме Филаделфия с розови очила, тя си има и своите предизвикателства. Сблъсквали ли сте се с тях през това време?
Иска ми се да можех да си спомня нещо такова. Начинът, по който гледам на Филаделфия, съседите, е това, че те искат автентичност, и я имат от първия миг.
Това е средата, в която се разви нашата компания - тя изисква прозрачност, честност, усърдна работа, никакви глупости - и това е голяма част от това, което сме като бранд. Израснахме в по-сурова среда.
И в онези времена нямаше много кафенета - което за пекари на кафе не е особено приятен факт. Това ни принуди да навлизаме в най-суровата среда на земята - в кухните през 90-те години. Бих могъл да ви разкажа някои истории...
Например?
Ето една, която бих могъл да споделя: С партньорът ми и съосновател на La Colombe Джей Пи Иберти бяхме в кухня през 1994 и готвачът там беше от старата школа… Нека просто кажем, че готвачите бяха много големи скандалджии по това време.
Стояхме в кухнята и някой ни поднесе кафето в чукната чаша. Готвачът хвърли тази чаша през кухнята и предполагам, че счете, че това не е достатъчно, за да се изрази подобаващо, така че изпочупи всички чинии в цялата кухня.
Бяхме сред планини от начупена керамика и той уволни всички в кухнята, накара всички да излязат през коридора и заключи. Клиентите още си бяха вътре, поръчките продължаваха да вървят, имаше цял куп хора, нещата си се варяха на печките, той ни изгледа и заяви "Трябва да започнете да променяте това към нещо по-добро." Толкова класическа Филаделфия. Така стъпихме за първи път в тази среда.
Какво предстои за La Colombe?
Открихме нещо, което според мен е следващата голяма генерация кафе. През 1996, някой влезе в бара и поиска нещо, което според мен беше най-необичайното възможно... каза: "Може ли да получа ледено лате?" Проблемът беше, че единственият метод да се приготви ледено лате беше да се направи горещо, да се добавят ледени кубчета и да се остави да изстине. Получаваше се разводнена, лишена от текстура напитка, и текстурата е точно това, което е чудесно в напитките с мляко и кафе.
Винаги съм си мислил как да създам студено лате със същата текстура и вкус като горещото. И драфт латето, което тъкмо започваме да произвеждаме и доставяме в кенове, се получи точно от това. Създадохме го във Фиштаун.
С ТВ шоу и бизнес, разпространил се в цяла Америка, какво ви липсва най-много от Филаделфия?
Когато вървях два месеца през Антарктика, определено не можех да мисля за нищо друго - честно, за нищо друго - освен за Joe’s Pizza. Лют пеперони салам, леко хрупкава, с точното количество сирене. Това беше нещо, за което мислех с часове.
И това беше първото, което ядох, след като се върнах във Филаделфия. Отидох почти направо там и седях с часове, докато вече не можех да преглъщам.
Много от местата, до които сега пътувам, са в Африка, места, където е горещо и лепкаво. И си мислиш, че би ти липсвал добър хотел, но всъщност липсват простичките неща. Това да седна с приятели, да изпия едно питие, едно кафе. Или лимонада в Di Bruno. Предполагам, че повечето неща, които ми липсват, са италиански [смях].
Някакви съвети за следващата генерация предприемачи и производители?
Най-добрият ми съвет е да живеете като рокзвезди. Абсолютно живейте като рокзвезди - и това означава да живеете в колата си. Научете се как да се справяте с трудностите. Носете си сами оборудването.
Така е започвала всяка рокзвезда. Не харчете пари за себе си, докато това, което се стремите да стартирате, е в орбита. Така няма да ви се налага да вземате пари назаем и няма да ви се налага да продавате вещите си.
Подобни статии
