Работата по този начин като цялостна кариера е невъзможна.
Ние нямаме представа какво е нормален живот. Прекарваме толкова много време сред други бармани, че не знаем как живеят другите хора.
Това си има своя ефект: качваме килограми, зачервяваме бузите, губим слух, увреждаме гърлото и дробовете си, получаваме хронични травми на ставите от еднообразни движения, лишени сме от интимни връзки, и често имаме свързани с начина ни на живот травми като подагра или чернодробна стеатоза, от която аз страдам в момента.
Не се чувствам комфортно да наблюдавам как този начин на живот разболява и причинява смъртта на мои колеги.
Трябва да признаем, че имаме проблем в нашия бранш. Оставяме настрана въпроса със сексуалния тормоз, кокаина и злоупотребата с лекарства.
Имаме проблеми с неравенството на половете. В коктейлната общност има много повече мъже, работещи в коктейл-барове, отколкото жени, и има жени, които се интересуват от такава кариера, но не могат да се реализират в нея.
Как можем да променим това?
Трябва да преосмислим как използваме образованието си. Има познаване на детайлите и специализация в нашия бранш, което се променя към по-лошо. Гостите ни не е нужно да знаят всеки технически детайл за всеки вид алкохол; повечето идват, просто за да си прекарат добре.
Трябва да преминем от техническа интелигентност към емоционална интелигентност. Ние сме в бизнеса с работа с хора; в бизнеса с взаимоотношения.
Всички ние имаме телефони и социални медии, но сме изгубили способността да комуникираме помежду си. Като бармани обаче го правим всеки ден. Трябва да ценим повече това умение, и трябва да учим другите хора как да го правят.
Трябва също така да използваме тези умения помежду си.
Има култура в нашия бранш, в която на почит са хората, които пият най-много, ядат най-много, работят до най-късно, и купонясват най-здраво. Много от нас, барманите, се самовъзприемат като “Пича” от "Големия Лебовски": немарливи, пияни, забавни, творчески, интелигентни пичове.
Това трябва да спре. Ние сме по-умни и вече не можем да си позволим да бъдем такива. Трябва да използваме емоционалната си интелигентност, за да подкрепяме здравословния начин на живот.
Като барман, съдбата и бъдещето ми са неизбежно свързани с тези на другите бармани; всички ние сме в този кюп заедно. Трябва да започнем да приемаме индивидуалните си проблеми като колективни, и да се грижим по-добре един за друг. Клиентите ни приемат насериозно, и е време и ние да направим същото.
Ето моето послание: като бармани, ние сме звезди.
Получили сме невероятна платформа — и зад бара, и отвъд него. Сега въпросът е: какъв тип светлина ще дадем? Дали ще говорим срещу проблемите в бранша ни? Дали ще използваме образованието си, за да просвещаваме връстници, познати и клиенти?
Отговорът на тези въпроси ще определи бъдещето на нашия бранш. Да бъдеш съвременен барман не е да си най-ярко горящата звезда — идеята е да бъдеш звезда, която гори най-дълго.
Колко дълго ще горите вие?
Джим Мийхан, P(OUR)
Подобни статии
