С Алекс Гоцев се запознахме през октомври 2016-та година. Той готви на специална вечеря в Nikolas 0/360.

Екатерина Лашова - Love&Chefs

За 10-годишния юбилей на ателие "Лашова" реших да подаря на себе си и всички, които харесват работата ми, нещо съвсем различно. Реших да направя посуда, такава каквото аз харесвам и по начина, по който я усещам. Разбира се, тя е доста различна от работата ми досега, което изненада всички.

Този път радикално смених техниката на работа, цветовата гама и стила на формите. Чиниите са изработени с най-старата техника в керамиката, а именно грънчарско колело - точена керамика. Глината за всяка чиния се размесва и омесва индивидуално и се прави изцяло ръчно. Искаше ми се цветовете да са много близо до природата, да са меки и пастелни.

Проектът Love&Chefs, който започнахме, е едно предизвикателство за различните шеф-готвачи. Да оживят с цветовете на тяхната кухня и фантазия, моята посуда.

На другия ден направих интервю с него и главния готвач на Nikolas - Цветомир Николов, но разговорът беше основно за самата вечеря.

Още тогава си казах, че трябва да направим по-голям материал в Goodlife.bg за Алекс Гоцев, защото ми направи силно впечатление с идеите си, а храната, която приготви, беше невероятна.

В началото на тази година Екатерина Лашова, с която си партнираме от няколко месеца по нейния проект за ръчно направени чинии, предложи да заснемем някои от най-добрите български готвачи, които да приготвят ястия, специално за серията Love&Chefs.

Така Алекс Гоцев стана първият шеф, който готви в проекта Love&Chefs. Ето и цялото интервю с него.

Александър и готвенето. Как започна всичко?

Още от малък имах интерес към храната, въпреки че навремето баба ми искаше да ме запише в ТОХ-а, а аз категорично отказвах.

Но истинският ми интерес към храната се отпуши през 2006 година, когато срещнах Лора (б.р. съпругата на Алекс). Тя ми отключи вратата.

Запознахме се в Колежа по туризъм Europian College og Hospitality Managment, когато бяхме на 19.

Спомням си, че тя тогава правеше обикновени шоколадови трюфели, а аз я питах - „Лора, това не можем ли да го направим с вкус на козунак?“.

Тя отговаряше: „Ами, дай да пробваме“. Страшно много експериментирахме.

Тогава все още нямах кулинарно образование. Нямах практика в кухнята, но много ми се готвеше.

Един ден видях материал за Джун Йошида в едно списание и реших, че ще отида при него, за да го попитам дали ще ме вземе на работа в Brasserie - мястото, където той беше главен готвач.

След няколко дни отидох, представих му се лично и му казах, че нямам опит в кухнята, но много искам да се науча. Той каза добре - и ме взе като стажант без възнаграждение за един месец.

Започнах веднага и той ме хареса, защото всичко, което ми казваше, запаметявах като гъба и бях много изпълнителен. След като мина изпитателният период, той ми предложи постоянно място като garde manger и patisserie.

Мой ментор тогава обаче стана Деница, бившата съпруга на Джун, която работеше с него. Тя ме взе под крилото си и аз започнах да се уча от нея. Тя беше човекът, който ми отпуши любовта към готвенето.

Започнах да търся още информация самостоятелно. Започнах да експериментирам. Много ми помогна и това, че в гимназията учех в паралелка с разширено изучаване на биология и химия.Тя беше тази която ме мотивира да изляза извън България.

След няколко месеца реших, че е време да опитаме в чужбина. Аз имам и австрийско гражданство. Предложих на Лора да заминем за Виена. Тогава обаче, за да има право да работи, тя трябваше да бъде женена за австриец, и аз предложих да се оженим.

Оженихме се и заминахме за Австрия. Все още се майтапим, че сме го "направили по сметка".