
Освен с древната си история, свързана с минойската и османската култури, Крит се слави и с кулинарните си традиции, но маслините, сирената, вината и морски дарове са само част от тях.
Масата отдавна е отрупана с ястията на Хрисостомос Орфанудакис, собственик и главен готвач в ресторант Chrysostomos в Чания.
Реклама
Печено агнешко от Сфакия в собствен сос - единствено осолено с морска сол, 3-годишна овца в зехтин и червено вино, печено свинско с гарнитура от златисти картофи.
Зеленчуците са диви - stamnagathi (дива цикория) с гъби, пресен боб с маслини, лешници и дресинг от мед, зехтин и винен оцет.
Някои зеленчуци като gigantes (едър маслен боб) се приготвят с пушено свинско, а патладжанът с агнешко. Други пък се правят на яхния с много зехтин.
Консумира се и много хляб, както и деликатеси като bourekakia (малък пай). Такова е менюто в повечето домакинства в Крит, особено в това на Орфанудакис.
Още от ранна възраст храната, във всичките й форми била много важна за Хрисостомос. Като дете той придружавал баща си, който бил овчар, по време на лятната паша на поляните над Анаполи, Южен Крит.
"Още обичам храната, която тогава ядяхме. С такава гощавам семейството и приятелите си", казва той.
"Първото мляко, след като издоим овцата, наричаме staka (маслено и с каймак), после го преработваме и правим anthotyro (кремообразно сирене) и кисело мляко, а от суроватката правим mizithra (прясно сирене) или я даваме на животните".
Хрисостомос има ресторант близо до Венецианския арсенал в Чания, на северозападния бряг. Той използва месо и сирене, произведени в земите на онези покрити с билки планини, в които е отраснал и следва кулинарните традиции от детството си.
"Тук нищо не се изхвърля. Когато заколим прасе преди Коледа, опушваме или осоляваме всички негови части, които останат след празника и ги съхраняваме в собствената им мас."
Крит е петият най-голям остров в Средиземно море и има прекрасен климат, с много лятно слънце и зимни валежи.
Разположен между три континента Крит е бил арена на доста битки и дом на минойската цивилизация, която по последни данни е дошла от Анадола или Европа и се е славела с победите си по море, и с население от изкусни грънчари, фермери и билкари.
Тя бележи разцвета си преди 2000 години, но след изригването на вулкана Санторини през XVI в. Пр. Хр. започнал упадък, докато накрая Минойската цивилизация били претопена от Микейската, дошла от централна Гърция.
През I в. Пр. Хр. римляните завладели Крит и започнали да строят градове и защитни стени по брега.
Крит бил средище на интелектуалци и хора на изкуството от Византийската империя и се утвърдил като култулен център.
През 1204 г. той е предаден на Венецианската република, която установява острова като най-важната си провинция.
През Ренесанса византийците продавали местните сортове вино, мед и месо на заможната по онова време Европа, а с парите построили красиви градове и внушителни кули по крайбрежието, много от които могат да се видят и днес.
След дългата Критска война (1645-1669) острова завладяват османците, които пристигат от Константинопол през XVII в.
Лозята били изкоренени, а градовете променени според тертипа на новите заселници от Балканите и Левант.
Островът се присъединява към съвременната гръцка държава едва преди сто години.
На острова има джамии, църкви и една красива, реставрирана синегога, а богатото историческо минало е формирало разнообразната съвременна кухня.
21 филма за любителите на храна
06.12.2017
Професия: ценител
11.11.2017
Сандвич с яйце "Croque Madame"
02.12.2022
Супа с печени моркови и френска леща
21.03.2019
Мариновани котлети на грил
30.05.2015
Подобни статии
