След ежедневната си медитация, в около 10 часа сутринта Рипер отива до Сентръл парк, независимо какво е времето.
Той върви с бавна, лъвска крачка и поема по различни маршрути без реален план, въпреки че често минава край човек, който свири на саксофон.
“Обикновено,” разказва Рипер, “се спирам и слушам, и му оставям някой и друг долар. Доста е добър. Свири и в Cotton Club.”
Рипер излиза на Седмо авеню и върви шест преки до офиса си, който е в жилищна сграда срещу ресторанта.
Офисът му е в простичък апартамент - с няколко бюра и кушетка.
Той работи там с асистентката си Маги Дженингс и Кейти Шиъри, директор по стратегическите партньорства, която отговаря за работата с медиите и консултантските услуги.
Стените са покрити с постери на Буда и ръчно написани мантри, които Рипер си повтаря с лекота: “Пречиствам тялото си…”
Повечето от изображенията са на “лечителя Буда” - най-голямото от тях е от Тибет.
Рипер споделя, че е открил будизма на летището "Шарл дьо Гол" в Париж, когато е заминавал за САЩ, за да работи за Паладен.
“Тъкмо щях да си купувам някаква книга за полета, фентъзи роман,” казва той.
“И изведнъж по незнайна причина хванах книгата до нея. Беше книга за Тибет. Четох речта на Далай Лама, когато е получил Нобелова награда - и бях поразен.”
Рипер практикува будизма все повече от този момент нататък, с нарастващ акцент върху тибетската му разновидност. Той счита Далай Лама за свой учител - и преди пет години е готвил за него в Le Bernardin, по време на благотворителна кампания за набиране на средства за тибетските емигранти.
Ерик е пътувал много из Азия, включително в Бутан, Камбоджа, Япония, Корея и Виетнам.
Будизмът е повлиял не само личния му живот и стил на мениджмънт, но и храната му, която е почти агресивно минималистична, но широокобхватна.
Примерно кълнове от грах винаги присъстват в рецептите му, въпреки че са рядкост в американските магазини.
Те обаче са разпространени в Азия, обяснява той. Запитан къде да ги търсим в САЩ, той препоръчва Чайнатаун.
При него също така рибата се готви с прецизност и лекота, напомнящи за японско изкуство от рода на калиграфията, или сушито.
Сьомгата му се обработва топлинно само от едната страна, и то минимално.
Чувствам се по-свободен без компютър – така мога да мисля за други неща.
Tweeeet me!Колекция от около 25 пощенски картички с будистки изображения покрива стената зад бюрото му.
Няма компютър. Асистентите на Рипер отговарят на имейли, но повечето от работата си той върши очи в очи или по телефона.
Той не е технофоб; неговият iPhone обикновено е в ръката му или наблизо.
“Компютрите би трябвало да те освобождават,” казва той, “но хората стават по-скоро роби на компютъра. Чувствам се по-свободен без него. Така мога да мисля за други неща.” Той поглежда към асистентката си, на която е поверена кореспонденцията.
“Съчувствам на Маги.”
Има няколко илюстровани книги наоколо, включително The French Laundry Cookbook и книга на Майкъл и Рик Маст за шоколада.
Рипер е ценител и познавач на десертите и преди време е ходил заедно с Антъни Бурдейн в Перу в търсене на какаови зърна.
Има също така и постер с автограф от турнето "Стената" на Роджър Уотърс.
Уотърс се запознава с Рипер на парти - и двамата се сприятеляват.
Преди няколко години Рипер заминава с Уотърс на турне из Северна Америка и Европа - и пази безброй снимки от това пътуване в своя iPhone.
С наближаването на времето за обяд, Рипер пресича улицата към служебните помещения под ресторанта, където работят много от неговите около 150 служители, отговаряйки на обаждания и преговаряйки с доставчици.
Той разговаря и със съсобственичката Маги льо Козе. В бели дънки и бяла блуза, льо Козе има черен кичур и широка усмивка; критикът Гаел Грийн я нарича “нокаут с цветни кичури.” Когато льо Козе е стартирала в бизнеса, управлявайки нощен клуб в родния си град Бретон в началото на 70-те, тя е поддържала заведението пълно, като е танцувала на бара.
“Идвам всяка сутрин,” казва Рипер, вземайки чисто бяло двуредно сако от шкафа, с името му и името на ресторанта в син курсивен шрифт. “Говоря с Дейвид” — Дейвид Манчини, управляващия директор — “и Маги. Добре е да виждам всички. Така преценявам какво е настроението.”
“Той чувства хората, чувства какво е мисленето и нагласата им,” казва Сом. “Чувствителен е. Много ангажиран, и когато се стреми да приобщи хората, долавя и това.” Сом казва, че Риперт е избрал да кръсти бара на негово име. “Искаме да накараме хората да останат и да бъдат задълго с нас. Той се интересува от хората.”
Подобни статии
