Виното

Принципно Израел е страна на червеното вино, разпределението на пазара е 70% червено, 20% бяло, 7% пенливо, 3% розе.

Пият се скромните 4 л. на глава от населението годишно. Както споменах по-горе, всеки отчаяно търси най-удачният сорт за лозята и винения си мироглед.

Попаднахме на удивителни кариняни, които показаха, че сортът може да се отблагодари при правилно отношение; монументални каберне совиньони; благоуханни каберне франи, пино ноари в стилистика каквато ви хрумне и ширази, които ехтяха на персийско наследство. Две от избите показаха Пети Сира, която можеше да накара калифорнийската да се засрами.

Белите приличаха много на българските вина (тук оставям всеки да тълкува написаното, както сметне за удачно), с изключение на някои шардонета, идващи от single vineyards и които можех да се мерят с най-добрите Шаблита.

Общото за всички вина е високият алкохолен процент на вината, значителен проблем за европейските потребители напоследък, но не и за израелците. Едва на 15,8 % те признаваха, че може би алкохолът идва малко в повечко и през цялото време питаха дали го усещаме. Стилът им е на границата между Стария и Нов свят, с обърнат към Новия свят поглед.

Избите

Никой от нас не очакваше да се чувства по начина, по който установихме, че се чувстваме на втория ден: възхитени от хората и вината и жадни за още.

Освен професионалната изненада да опитаме толкова интересни, различни и направени с умение и любов вина, някак си не очаквахме да ни посрещнат тези спокойни, скромни, сърдечни и убедени в това, което правят, без да бъдат самодоволни, хора.

Любимо клише за незапознатите с темата е това за не особено любезния евреин, който се изолира от заобикалящата го среда. Срещнахме се с точно обратното: хора, жадни за контакт и обмяна на мнение и опит.

Tishbi – една от малкото изби, практикуващи активно винен туризъм. Предлагат дегустация на червени сухи вина и френски шоколади на  „Valrhona”, която определено отваря сетивата за нови усещания. Имат малък семеен ресторант с кухня, проектирана от собственика, самият той страстен готвач, в която предлагат феноменални вегетариански пици и направени от тях сирена (кухнята е кашерна и не може да се смесват месни и млечни продукти).

TulipWinery - разположена в селището Kfar Tikva (Село на надеждата), в което живеят и работят хора с различна степен на умствена изостаналост или както ги наричат в Израел „хора със специални нужди”, включително и в избата Тулип. Много фини вина и забележителни сирена, които ни бяха поднесени към тях.

TzoraVineyards - едни от малкото късметлии със собствени лозя, тъй като основателят й, в качеството си на член на кибуц, е отглеждал грозде и решава да се занимава с производство на вино. Тероар-исти с невероятни single vineyard вина.

Golan HeightsWinery - дна от трите наистина големи като обем изби с над 5 милиона литра вино годишна продукция. Собственици са 4 кибуца и 4 мошава (Moshav е нещо като кооператив, за разлика от кубуца, където няма никаква форма на лична собственост). Притежават 15 различни лозови масива. Подобно на Мондави в Калифорния, огромна винена институция, в която всяко вино си знае мястото и наред с коректната масовка, има забележителни и скъпи вина.

GalilMountainWinery – джойнт-венчър с водещото участие на Голан Хайтс Уайнъри, намиращ се в кибуца Yiron. Много модерни - и като вина, и като архитектура. Изключително симпатичен технолог, работещ в подножието на Голанските възвишения, където не се знае кога отново ще завалят куршуми.

Dalton Winery - първото място, на което виждаме главен технолог жена. Високата 150 см Naama държи нещата здраво под око и прави страхотни вина. Тук чухме и първият професионален виц: „Каква е разликата между конвенционално и органично лозарство? Първите пръскат лозята си през деня, вторите - през нощта.”

Adir Winery - впечатляващо място и хора. Началото дават козите: двете семейства, които се заселват в Горна Галилея преди половин век днес отглеждат най-голямото стадо кози в Израел и произвеждат продукти от козе мляко за чудо и приказ. Поне според мен, единственото място на света, за което знам, че предлага сладолед от козе мляко. В последствие решават да правят и вино и засаждат лозя. Избата е основана през 2003 година, вината са прецизно направени с големи амбиции и много пари. Въпреки това - изключително скромни и мили собственици.

AvidanWinery - буквално гаражното производство на Тцина Авидан, всъщност архитект по професия, се случва в наетия под наем гараж на един кибуц. Въпреки това вината й не са кашерни, защото, както казва самата Тцина,  няма нужда – скъпите бутикови продукти в миниатюрни серии се разпродават за нула време. Страхотни ширази, които ако не бяха с толкова висок алкохол, щяха удивително да напомнят Северна Рона. За моя голяма тъга Тцина Авидан вече не е между нас.

Vitkin Winery - семейна бутикова изба, работеща по типичния за Израел начин: с лозя, разпръснати из цялата страна и с много сортове: каринян, вионие, гевюрцтраминер, ризлинг, петит сира, пино ноар и др. Впечатлително уверени в посоката, в която вървят хора.

Margalit - ако има родоначалник и патриарх на израелското вино, това е Яир Маргалит. Професор по химия и физикохимия, той започва да се интересува от вино, докато е гостуващ професор в Университета Дейвис в Калифорния. Резултатите от това „надничане през вратата на колегите до мен” са първата бутикова изба на Израел, вина само от каберне совиньон, каберне фран, мерло и петит сира, които се търгуват по принципа на grandscrus-вината от Бордо и дълги години консултантски услуги за стартиращи израелски изби. От всички изби, които посетихме, Маргалит са единствените, които не напояват лозята си – нечувано и смятано за невъзможно в Израел. Баща и син Маргалит доказват не само обратното, но и че резултатите са такива, че вината се разпродават без остатък в рамките на три уикенда през март и април всяка година.