Влаковете в Куба
Железопътният транспорт на острова предлагат поглед отблизо към истинския живот
От изток до запад, влаковете предлагат детайлен, бавно движещ се поглед към Куба, който малцина чужденци имат шанса да видят. Кози пасат край релсите в провинцията, принуждавайки влаковете да спират, за да избягнат сблъсък с тях.
AP PHOTOS: Cuba's trains offer fine-grained look at country https://t.co/OnUWVxtD5q via @SFGate
— Stoyan Georgiev (@Gootheofather) November 3, 2015
Стари американски седани се редят на прелезите, докато локомотивите преминават. Каруци с конска тяга пресичат релсите веднага след профучаването на влака.
Момче пътува към къщи от училище с машиниста на влака.
Мъж на гърба на кон язди край релсите, по които някога са се превозвали тонове захар от сега залязлата захарна индустрия на Куба. Младеж се качва във влака с кози, които смята да продаде в Хавана.
Въпреки че островат бъвно модернизира железопътната си система, лошата поддръжка и кражбата на имущество на железниците от хората, които тя е замислена да обслужва, водят до това влаковете да остават най-бавният начин да се придвижвате из и без това бавно движещата се Куба.
Пътуването от Хавана до Сантяго - 765 километра на изток, отнема средно 15 часа, ако влакът не се повреди.
Малко по-надежден влак, който освен другото предлага и климатизация на вагоните, в момента не се движи, защото е в ремонт.
По пътя от единия край на страната до другия, семейства разговарят и се опитват да поспят няколко минути, изтегнали се между тресящите се седалки. Люлеенето на влака приспива децата под наблюдението на възрастните им роднини. Мъжете стоят до отворената врата на влака и разговарят.
Cuba's trains navigate goats, breakdowns and antiquated equipment: SANTIAGO, Cuba (AP) – From east to the west... https://t.co/tb9XfyIBd2
— Cuba News Links (@dlcubanews) October 29, 2015
В най-добрите си времена кубинските влакове са имали и вагон-ресторанти и други луксозни услуги.
Сега освежаването и храната идват от продавачи, които се качват на много гари и предлагат студени сандвичи и газирани напитки. Закуски също се продават - отвън.
Куба е била първата латиноамериканска държава с железопътна мрежа в средата на XIX век, когато колониална Испания започва да свързва Хавана с отглеждащите захар региони извън столицата.
Мрежата е включвала цели 9000 км релси, пресичащи острова, преди цялостната мрежа заради лоша поддръжка да започне да се руши.
Тя изпада в доста тежко състояние, наравно с останалата инфраструктура на страната, когато разпадът на Съветския съюз спира субсидиите за Куба, които Москва е наливала в икономиката й. Дългогодишното американско търговско ембарго на свой ред е затруднило снабдяването с резервни части.
Влаковете, свързващи столицата на Куба с града на някогашната шоколадова фабрика Hershey в провинция Матанзас, са пълни с туристи, които плащат по-малко от 50 американски цента за пътуването си. Островът вече изобилства от туристи, след като бе обявено разведряване на отношенията със САЩ.
Що се отнася до пътя между Сантяго и Хавана, кубинците плащат по-малко от $1 за пренасяне на товари или посещение на семейство в далечен регион.
Гостуващите чужденци обаче плащат около $30 за същото пътуване.
