Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
Източник: Давидe Монтелеоне, Chinafile
През лятото на 2014 г. Давидe Монтелеоне, италиански фотограф, който е живял в Москва повече от десетилетие, започва да пътува по руско-китайската граница в търсене на нещо, което да изглежда реално и надеждно.
“Отразявах бунтовете в Украйна, после гражданската война и окупацията на Крим,” разказва той.
“Бях притеснен от това колко трудно е да оставаш неутрален, когато има толкова много внимание от страна на пресата. Чувствах се сякаш това, което правя, ще се използва за пропаганда. Така че си помислих да отида да правя нещо далеч.”
"A People's Friendship" @BeijingPalmer + @davidemonteleo on life on the Russia-China border-https://t.co/pubz3LSIG1 pic.twitter.com/uoeTPkKEG2
— ChinaFile (@ChinaFile) January 18, 2016
След като Европейският съюз и САЩ въвеждат санкции срещу Русия, страната започва да подписва шумно анонсирани газови споразумения с Китай.
“Имаше много материали в Русия за това ново приятелство между Русия и Китай,” казва Монтелеоне. “Така че си казах - защо да не отида и да видя какво се случва? Дали тези отношения са реални?”
В Москва Монтелеоне е научил за нов мост през река Амур, който руснаците строят при град Благовещенск.
“Отидох обаче там - и видях, че няма мост,” казва той.
“Хората в Москва знаят за този мост, но хората в самия Благовещенск дори не подозират, че има планове за строителството му.”
В регионите около отсъстващия мост, той забелязва, че и други неща също липсват. “От руската страна няма никакво земеделие,” коментира той. “Просто гора - и това е всичко. Когато питаш руснаците защо не отглеждат нищо, те отговарят: ‘Климатът тук не е особено добър; нищо не може да се отглежда тук.’
И после преминаваш от страната на Китай - и има посеви навсякъде! Разстоянието е само 200 метра, така че климатът би трябвало да е същият.”
След като прекарва месец от страната на Русия, Монтелеоне отива отново на следващата година, за да се концентрира върху китайските региони.
Работата му там частично се финансира от стипендия ChinaFile, осигурена от Азиатското общество. Много от снимките му придават усещане за пространство, което е рядко в Китай — има неотсечени гори, открито синьо небе и равни сребристи реки без лодки по тях.
В тази празнота човек може да си представи и построи почти всичко. В граничния град Джалайнур, на 10 000 км от Червения площад, Монтелеоне открива, че китайците са направили умалено копие на Василиевския събор. “Китайците имат странно разбиране за история,” казва Монтелеоне. “Те заявяват: ‘Това е стара църква, която е била построена през XVI век.’ Трудно е да им обясниш, че има разлика между нещо, което е било построено през XVI век, и негово копие.”
Когато Монтелеоне посещава сградата, той осъзнава, че всъщност това изобщо не е църква.
Рисуваните кулички и кубета с форма на луковици са само външна обвивка; вътре в "църквата", като изненадваща матрьошка, има музей, посветен на науката. Наблизо открит парк излага костите и бивните на вълнисти мамути, които някога са бродили из северните равнини, макар тези вкаменелости, подобно на църквата, да не са реални.
“Всички те са копия,” казва Монтелеоне. “Мисля, че няма и едно парченце от тези кости, което да е оригинално. Освен когато отидох в магазин и имаше голяма бивна на мамут, която се продаваше. Тя беше единственият оригинал. Мисля, че цената беше към 500 000 долара.”
В последните два века има периодични напрежения между Русия и Китай.
Те са свързани и със сериозни гранични конфликти, като в исторически план Русия винаги е побеждавала. Сега обаче, на лично ниво, Монтелеоне забелязва съвсем различна динамика.
So near, so far: China and Russia on their shared border by @davidemonteleo @VIIPhoto-https://t.co/mN9wzCQTPs pic.twitter.com/AAQ8Q2z3si
— ChinaFile (@ChinaFile) January 20, 2016
“На отдалечено място като това, руснаците просто чакат нещо да се случи, докато китайците се опитват да правят нещо,” коментира той. Тази разлика изглежда оформя междуличностната динамика на много руско-китайски двойки, които Монтелеоне е срещнал при пътуванията си.
В Благовещенск той прекарва известно време в компанията на китайска бизнесдама, управляваща малка империя от руски хотели и ресторанти.
В родния й Харбин, тя има съпруг и дете, но отвъд границата тя се е снабдила с нещо като съвременен конкубин — руски съпруг, и друго дете.
“Подозирах, че руският съпруг е и заради чисто практични съображения,” разказва Монтелеоне. “Китайците не могат да притежават компании в Русия, ако нямат руски партньор.”
Той споделя, че му е било изключително интересно да наблюдава комуникацията им: “Тя заявяваше: ‘Отиди и докарай колата!’ ‘Откарай ме там!’ ‘Обади се на този човек!’ Той беше неин съпруг, но същевременно и служител. Тя говореше на руски, но със странен акцент.”
Това е една от малкото смесени двойки, на които попада Монтелеоне, в които китайска жена се събира с руски мъж.
“Комбинацията обикновено е от китайски мъже и руски жени,” разказва той. Това може да се дължи и на прости демографски причини: в Русия има само 87 мъже на 100 жени, докато в Китай има 106 мъже на всеки 100 жени. Но от гледна точка на Монтелеоне това е и съчетание от различни социално-икономически фактори.
“Мъжете умират по-рано в тези части на Русия,” казва той без заобикалки. “В такива отдалечени региони няма работни места, няма ангажименти, няма начини да се прекарва някак времето по смислен начин, така че мъжете просто пият нонстоп.”
Той продължава: “А рускините там изглеждат много по-отговорни от мъжете. Съжалявам, че трябва да го кажа, но именно те са тези, които се грижат за всичко.” От южната страна на границата той е забелязал, че езиковите училища са пълни с руски жени, които се посвещават на усвояването на мандарински - и евентуално се надяват да си намерят китайски съпруг.
В Манзули, той прекарва известно време със Сун Шенчан, китайски дървар, и Катя Дианова, младата му руска съпруга.
На снимката на Монтелеоне те изглеждат като въплътени архетипи: Сун с високи скули, дълъг нос и дръпнати очи на жител на северен Китай; и Дианова с бледа кожа и нежни черти, които биха могли да бъдат описани от Толстой (“чернооко момиче с широка уста, не красиво, но преливащо от живот”). Тя държи дъщеря им Наташа; той държи сина им Рамин. Апартаментът им е неподдържан: с белеща се боя и ръждив радиатор. Има обаче блясък в малкото им семейство - в тази странна гранична територия на фалшиви църкви и невидими мостове, мръсната стая съдържа нещо интимно и истинско. “Те нямат много пари, но са много симпатична двойка,” казва Монтелеоне. “И си личеше, че наистина се обичат един друг.”
Подобни статии
