При скорошно пътуване до Сонома, прекарах незабравим ден във винарната на Франсис Форд Копола в Гейзървил.
Върнах се леко надебелял (което в нашето семейство е повод за празнуване) и поумнял (и това е важно за нас).
Ето какво се случи през този ден.
7:00, Гейзървил
Събуждам се в Geyserville Inn, тих хотел край магистралата Редууд (US 101). Светлината, навлизаща в ярката ми стая, ме вдига в безумно ранен час. Пропускам безплатното кафе, зовящо ме от отсрещната част на фоайето и излизам навън под силния септемврийски бриз.
Бродейки на север по Гейзървил авеню към Geyserville Mud Cafe, заглеждайки през клоните, отделящи улицата от редовете спиращи дъха лозя от другата страна, решавам, че нямам нужда от капучино. Продължавам все пак към центъра на Гейзървил, обикалям из антиките в Gin'Gilli's Vintage Home, снимам Catelli's и Diavola Pizzeria и си ги отбелязвам за посещение за в бъдеще.
10 часа, във винарната
Във винарната на Франсис Форд Копола, на 10 минути път от магистралата Редууд, разговарям с Лиз Азимонт, директор по връзките с лозарите.
Бродейки из 24 акра засадени лозя, чувстваки каменистата почва да поддава под ботушите ми, се уча да пробвам гроздове за зрялост (сдъвква се кожата, не се преглъща, изплюва се на пръста и се проверява цветът).
После се запознавам с програмата за устойчиво развитие на винарната, която контролира здравето на лозята с интегриран контрол на вредителите, наторява с компостирано гроздово кюспе и затваря цикъла с водните отпадъци, като използва пречистена вода за напояване.
13:00, до басейна
Приключвам активната част от деня и се отпускам край басейна на винарната, отворен през уикендите до октомври. Резервациите са задължителни и включват достъп до кабинки в европейски стил, където има душ, кърпи, кенчета с бяло вино Sofia Mini, и списания Zoetrope: All-Story.
Слагам си слънцезащитен крем и поръчвам маргарита с мед от агаве и пълноразмерна Pizza Sophia (дива рукола, прошуто от Парма и настърган пармезан) от Pool Cafe.
Нарушавайки неписаното правило на периода за храносмилане преди басейна, скачам вътре и плувам на пълен стомах сред плискащи се деца и подпийнали родители.
Оглеждайки се наоколо, забелязвам очарователна детска библиотечка във вигвам, кортове за боче, и павилион за събития с оригинален стенопис от "Кръстникът II". Оказва се, че все пак има подходящи за деца винарни. И аз плувам в басейна на една от тях.
15:00, във винарната
Вътре във винарната, проследявам пътя на гроздовете от прибирането до наливането в чашата - поглед зад кулисите към винопроизводството, който гостите могат да изпитат при обиколката Bottling Ballet Mecanique Tasting Tour.
Преди да започнем, спирам и гледам огромно количество грозде да бъде изсипвано, почиствано от дръжките и измивано, чудейки се защо това е толкова приятна гледка.
Позволяват ми да се включа в този процес, и скоро напрягам мускулите си, бъркайки ароматното съдържание на лишения от мая съд за първична ферментация. Продължавам нататък и за малко а припадна от мириса на концентриран въглероден двуокис от изобилстващия от мая съд за вторична ферментация - категорично ви препоръчвам да избягвате този мирис.
Завършваме обиколката в залата за етикетиране, която не работи, защото е уикенд. Сигурно се чувствам надрусан от мириса на маята, но си представям празни бутилки да танцуват по конвейра.
Отпред сядам в бара в галерията за дегустация First Flight Experience. Изпробвам вкусовите си рецептори с вина Francis Ford Coppola Reserve, правени от лозя от имението (други вина на Копола са купажи от грозде от цяла Сонома) и разговарям с отпуснатия барман за очарователните местни градчета и оригиналните дъски за сърф от "Апокалипсис сега", изложени зад нас.
Доволен от изживяването, питам какво друго се предлага - и си отбелязвам наум да се върна за Tasting in the Dark, двучасова сляпа дегустация на четири вина, провеждана от признат в Белия дом дипломант по сляпа дегустация от университета "Дейвис".
18:00, на вечеря
Сядам отвън пред Rustic, Francis' Favorites, непретенциозният, издържан в семеен стил ресторант със странно име на винарната, и поръчвам стек по флорентински, огромно филе с кост за двама, което се е готвило на ресторантската скара.
Съчетавам ястието, поднасяно със салата "Цезар" и пържени картофи, с пино ноар Director's Cut и шоколадов мус за десерт. Трудя се върху стека поне час, правейки почивки, за да се оглеждам нагоре към Алекзандър Вали и да разговарям с готвача, който проверява как се справям. (Обещавам му, че ще довърша стека.)
Пия грапа, за да успокоя стомаха си, и се разхождам из киногалерията, за да разтоваря мислите си, които препускат от историите за призраци, подхванати на вечеря.
Успокояването би било по-лесно, ако можех да забравя факта, че жена-призрак според местните наистина обича да посещава винарната. Твърди се, че тя е дружелюбна и само отваря врати и включва и изключва лампи (обичайната програма на всеки призрак, предполагам?), но това все пак не звучи успокояващо. Гледам през басейна към ъгъла, където кортовете за боче се приближават до сградата на винарната (любимото място на призрака), мигайки маниакално и очаквайки някакъв безплътен образ да се понесе към мен.
След няколко минути (или час, кой знае), се заглеждам в изложбата със снимки на "Оскарите", вещи от бюрото на дон Корлеоне от "Кръстникът" и червената кола от "Мечтата на Тъкър", които снимам и споделям в Snapchat, после купувам бутилка от виното Francis Ford Coppola Reserve (достъпно само на територията на винарната), за да си го отнеса у дома. Питам кога Франсис възнамерява да отвори хотел във винарната (засега там не се предлага настаняване), след което карам обратно до Geyserville Inn.
21:00, под звездите
Влизам в хотелската си стая и забелязвам, че вратата към верандата е отворена. Несигурен дали съм забравил да я заключа или духът от винарната ме е последвал до дома, бързо сменям притискащите ме панталони за спортно облекло и излизам навън. Гледайки към морето от звезди, решавам да избягам от прекалената светлина на хотела и търся мир с вселената сред съседните лозя.
След като тичам до средата на полето, си спомням, че се боя от тъмното (очевидно към този момент не мисля особено трезво, но е лесно да забравиш това, когато живееш в Ню Йорк) и се изплашвам от звука на настъпвани листа и далечни виещи койоти. В паниката си поглеждам нагоре, и забелязвам Млечния път да изпълва нощното небе. Сравнявам се по размери с галактиката и осъзнавам, че моите страхове, точно както и падащите звезди над главата ми, са временни и безобидни.
Планирайте пътуването си
Как да стигнете дотам
С автомобил, винарната е на близо 90 минути път от международното летище в Сан Франциско (SFO) и на два часа път от международното летище в Сакраменто (SMF). Ако искате да пътувате повече, винарната е на два часа шофиране от Сан Хосе и на осем часа от Лос Анджелис.
Придвижване на място
Общественият транспорт почти не съществува в Гейзървил, така че наемете кола на летището. По мои впечатления Uber е ненадежден в близост до винарната,но не съм пробвал Lyft, който е по-популярен по Западния бряг. Healdsburg Taxi Cab (+1-707-433-7088) е местна алтернатива, ако сте пийнали твърде много по време на дегустациите и не можете да шофирате.
Кога да отидете
Винарната е отворена целогодишно, но ако желаете да плувате, посетете я между 2 април и 25 октомври. Съобразявайте се със сезоните: цветовете се появяват през пролетта, добивът на гроздето е през есента. Ако планирате посещение във връзка със събития като партита за беритбата или карнавала за Хелоуин, проверете на уеб сайта за билети, дати и часове.
Francis Ford Coppola Winery
300 Via Archimedes
Geyserville, CA 95441
+1-707-857-1471
www.francisfordcoppolawinery.com
Подобни статии
