Източник: Pexels.com
По време на колониалната ера, ромът и ябълковата ракия са били най-обичаните алкохолни напитки на Америка. През годините на сухия режим, джинът е бил най-предпочитан. Сега обаче американците развяват знамето с бяло, червено и бърбън.
Защо бърбънът е най-типично американският алкохол?
Да започнем с най-важното. Ето бърза дефиниция за бърбън: всяко уиски, произведено в САЩ, съдържащо поне 51% царевица и отлежавало в обгорени бъчви от млад дъб.
бърбънът е единственият алкохол, който трябва стопроцентово да е произведен в САЩ — иначе е просто уиски.
Tweeeet me!Не е задължително то да е правено в Кентъки, въпреки че повечето от най-добрите такива произхождат оттам. Има и някои други по-технически регулации, но това са основите.
Ако сте прегледали само отгоре-отгоре първата част, нека да повторим: бърбънът е единственият алкохол, който трябва стопроцентово да е произведен в САЩ — иначе е просто уиски.
В своята книга "Пийте повече уиски" Даниел Яфе задълбочава разграничението:
Донесохме уискито от старата ни родина.
Уискито се е превърнало в номер едно, защото ромът (внасян от Карибския басейн) се е облагал с високи мита, но алкохолът, правен от отглеждано в Америка зърно не е бил толкова скъп.
Добавете това към вълната от ирландски и шотландски емигранти, които са донесли със себе си ноу-хауто за производство на уиски, предлагащо утешителен вкус на родината.
Царевицата е била (и все още е била) лидер.
Първите американски уискита са се правили от ръж — но царевицата отдавна е един от масово отглежданите в Америка продукти, и излишъкът с лекота се е превръщал в царевично уиски.
Дори и сега американското правителство субсидира фермери, за да ги насърчава да произвеждат "абсурдно големи количества" царевица, коментира Яфе.
С други думи: не е съвпадение, че поне 51% от всяка бутилка бърбън трябва да се прави от царевица. Като казваме това, оставащите 49% могат да се правят от разнообразни други видове зърно, често ръж, пшеница или ечемик, но разрастващ се брой крафт дестилатори вече използват по-необичайни видове зърно като овес или спелта.
Бъчвите винаги са играли основна роля.
Бърбънът не е единствено дестилирана царевица. Всъщност той дори не се счита за уиски, докато не се окаже в бъчва.
И дървесината на тази бъчва определено има значение. Регулаторните дефиниции са размити, като уточняват само "обгорени нови дъбови контейнери," но голяма част от този дъб в исторически план е идвала - и продължава да се доставя - от Средния Запад.
Изискването за "нова" дървесина е въведено (някъде през 30-те години), за да се осигури заетост на дърводобивния и бъчварския сектор. Защо обаче обгорена?
"Най-вероятно, за да се налага първите производители на уиски да обгарят вътрешността на бъчвите, те са използвали наново бъчви, които преди са се употребявали за съхранение на риба или кисело зеле," предполага Яфе. Във всеки случай всичката тази нова обгорена дървесина придава силния ванилово-карамелен аромат и вкус, които правят бърбъна толкова вкусен.
Ако съберете всичко това на едно място, не е учудващо, че бърбънът е официален алкохол на САЩ - признат дори с официално решение от Конгреса - полезна любопитна информация, която да помните, за да спечелите следващия си облог в бара.
Ето четири нови и заслужаващи внимание бърбъна, които да пробвате :
J.R. Ewing Private Reserve ($35): Да, не се смейте - това е бърбън, брандиран с героя от "Далас"; бутилката съдържа четиригодишен бърбън, произведен в Кентъки, и е бюджетно, леко американско уиски, идеално за смесване в ретро- и съвременни коктейли.
Jim Beam Signature Craft Quarter Cask Bourbon ($40): Отлежавал накрая в бъчви, които са четири пъти по-малки от обичайните (откъдето и произлиза името му), този бърбън наслагва вкусове на карамел, крем брюле и подправки.
Wild Turkey Rare Breed Barrel Proof ($45): Лек, сух и пикантен. Бъдете готови да го разреждате, тъй като той се бутилира с концентрация като в бъчвата (пруф 112 - 56% ABV).
Four Roses 2014 Limited Edition Single Barrel Bourbon ($112): Мислете за него като за уиски за специални поводи. Като 11-годишно уиски, той е отлежавал по-дълго от масовия бърбън, и експлодира със сложна комбинация от червени плодове и мек карамел. Това е още един бърбън с концентрация като в бъчвата, бутилиран с високоалкохолния пруф 120 (60% ABV).

Приемам, че публикацията за бърбъна е подарък за моя рожден ден. Наистина "рядката порода" на WT е уникален бърбън. И препоръчвам първата глътка да се опита чист и след това да му се добавят капки вода за да отключат ароматите. Ако има нужда... :)