Сряда: "Никога вече не нося пари в брой"
В сряда се срещам с приятеля ми Джулиан. Той държи фирма за обучения в Пекин. Тя е далеч в предградията, където са разположени много международни училища, и шофьорът на таксито ми се изгубва. Естествено, телефонът ми е с изчерпана батерия. Спираме няколко пъти да молим да ни упътят и в крайна сметка намираме дестинацията ни.
Ако телефонът ми работеше, можех да въведа дестинацията в Baidu Maps, и да давам инструкции на шофьора. Baidu е най-популярната търсачка в Китай, донякъде заради блокирането на Google, и Baidu Maps, подобно на Google Maps, осигурява ориентация при шофиране или ходене пеша, сателитни карти и дори Street View изглед.
Като алтернатива Джулиан би могъл да ми изпрати локацията си през WeChat, точно като изпращането на Drop Pin в Google Maps. Също така би могъл да използва функцията "Live Location" на WeChat, която кани всеки в групата да разкрие местоположението си на другите и показва и мен, и Джулиан като движещи се точки на карта. (Като казвам това, съм ужасена от идеята да позволя на WeChat — и съответно, предполага се, и правителството — да следи местоположението ми, и не съм включвала никога услугите за геолокация в приложението.) Джулиан също така би могъл да ми изпрати WeChat "Sight", шестсекундно видео на околностите си, за да ми помогне да разпозная улицата му.
След като ме разхожда наоколо, Джулиан вади телефона си и ми показва училищната WeChat група. Родителите на учениците му оставят съобщения на китайски, които изглеждат като поток от есемеси, и Джулиан ги чете, като натиска "Translate," работещо чрез Microsoft Translator. После той отговаря на английски, и родителите на свой ред използват Translate, за да прочетат неговите съобщения.
Повечето комуникации с родителите обаче са работа на бизнеспартньора на Джулиан - Жу Бей. Тази задача е станала много по-лесна за нея с въвеждането наскоро на декстоп версия на WeChat. През остатъка от седмицата попадам на още много хора, които прекарват целия си работен ден в десктоп версията на WeChat.
В края на визитата ми Джулиан вади телефона си и зарежда Uber. "Не можем ли просто да хванем такси?" питам аз. "Или е твърде трудно да се намерят таксита тук?"
"Дори и да дойде такси," казва Джулиан, натискайки бутони на екрана на телефона си, "аз никога вече не нося пари в брой." (Кредитните карти почти не съществуват в Китай. Така че до скорошния възход на мобилните разплащания парите в брой са били водещият начин за плащане.)
Джулиан прекарва пътуването си, възхвалявайки прекрасността на WeChat. И трябва да призная, че съм впечатлена. Живяла съм в Китай от 2006 до 2011 г. Тогава работех в списание без работещ уеб сайт, където нямахме право да публикуваме статии, критикуващи изнемогващия местен 3G стандарт, който страната се опитваше да въведе, и редактирахме списанието на компютри с пиратски копия на Windows XP, на които постоянно трябваше да се премаха отметката за ъпдейт на браузъра, защото банките и бизнес-уебсайтовете не работеха на нищо друго освен Internet Explorer 6.
Ако би трябвало да дефинирам цифров прогрес, бих формулирала отговора си в понятията на американския Интернет и свободата, която често приемаме за даденост: способността да правиш Skype обаждания, които не прекъсват, да заредиш бързо Google и Gmail, да имаш достъп до Facebook, където се случва всичко забавно. (Според GreatFire.org, проследяващи интернет контрола в Китай, от 930 от водещите 1000 уебсайтове в Alexa, 148 са блокирани в Китай.)
Контролът на Пекин над уеб включва не само филтри. Огромен цензорски механизъм издава строги директиви до Интернет доставчиците, уеб хостовете и дигиталните издатели ("Изтрийте... съобщения за документите от Панама. Не публикувайте повече статии по свързани теми, без изключения," гласи скорошно разпореждане), и осигурява силни стимули за цифровите компании да цензурират сами съдържанието, като ги държи отговорни за публикациите на техните потребители. Изграждайки несигурност какво е разрешено онлайн, правителството също така насърчава ежедневните потребители да се самоцензурират.
"Мисля, че концепцията би била, че ако имаме подходящата технология в подходящите ръце, старата бюрокрация и влиятелните организации не биха могли да издържат на темпото," казва Адам Сийгъл, директор по дигиталната политика в киберпространството в Съвета за външна политика. "Това, което установихме, е че те слагат на масата сериозни ресурси, и могат да структурират Интернет по начини, които сериозно ограничават свободата в Интернет."
Това, което никога не ми е хрумвало, е че слагайки ограда до цифровия свят, който познавам, страната също така си е спечелила време да изгради зад тези стени процъфтяваща паралелна екосистема, която може да увлече гигантска, бързо дигитализираща се аудитория — екосистема, която в много измерения надминава тази в САЩ.
Проникването на високоскоростните мрежи в Китай вече е около 50%, или около 650 млн. души, и разпространението на смартфони в страната е най-голямото в света. Въпреки че Интернет гигантите на страната често се описват в сравнение с американските компании, по които някога бих сопределила цифровия напредък — "китайският Google," "китайският Amazon" и т.н. — те в някои изберения всъщност са много по-големи и успешни. Alibaba може да спечели $5 млрд. за 90 минути, WeChat е убедил 200 млн. души да свършат банковите си сметки с приложението, а въпреки че въвеждането от Amazon на доставка в същия ден в 14 американски града предизвика медиен шум миналата година, хората в големите китайски градове се радват на доставки същия ден от години.
Междувременно китайското правителство оповести миналия октомври, че ще похарчи $22 млрд. до 2020 г., за да осигури високоскоростен Интернет в недостатъчно развитите региони на страната, и до голяма степен командва телекомите да въвеждат по-евтин и бърз трафик за потребителите. Това означава, че много от тези вече звучащи като суперлативи данни само ще се увеличават.
Нашият Uber ни оставя в Санлитун, популярен квартал за шопинг и нощен живот, и се срещаме с приятели в тапас ресторант. Питам една от тях: "Получи ли есемеса ми? Проверявах дали телефонният ти номер е още същият."
"О, да, получих го," отвръща тя. "Не отговорих, защото не съм получавала есемес от повече от две години. Нямах представа какво е това." Не мога да преценя шегува ли се или не.
Четвъртък: "Можеш да намериш всичко"
Четвърти ден е. Време е за закуска. Излизам навън и си взимам джанбин — нещо като яйчена палачинка — от улична сергия. Продавачката гледа в екрана на гигантски смартфон. Тя го оставя настрана, за да приготви храната ми, след което се връща към телефона си.
Срещам се с приятелка за обяд, и се оплаквам, че току-що съм разбрала, че трябва да си намеря златна рокля за предстояща сватба. Нямах представа, че има дрескод, и съм донесла облекло с неподходящ цвят.
"Просто поръчай такава рокля в Taobao," казва приятелката ми, визирайки китайския сайт за пазаруване, описван като eBay плюс Amazon на стероиди. "Можеш да намериш всичко, което пожелаеш, на свръхниски цени, и ще пристигне за не повече от два часа."
Китай е най-големият пазар за е-търговия в света. Цяла седмица гледам мотоциклети с логата на сайтове за е-търговия като JD.com, Tmall.com и DangDang.com, обикалящи из града и доставящи стоки. Пред големи офис-сгради, често минавам край куриер, седящ на колелото си до тротоара, говорещ по телефона си или пушещ цигара, с пакети, разпръснати по тротоара и поток от офисни служители, влизащи и излизащи, за да получат доставките си.
Вечерта най-после се добирам до тренировката с Каръл. След това я питам дали ще дойде за по питие. Тя изглежда объркана. Казвам й, че съм пренасочила имейл за това до нейния акаунт в Aliyun. "О, никога не си проверявам имейла," казва тя. (Както се оказва, само половината от Интернет потребителите в Китай редовно използват имейли.)
Подобни статии
