Петък: Червени пликове
В петък обядвам с Каръл в популярно заведение за оризова каша. То е пълно с модерни млади китайци, и подобно на много пекински ресторанти сега, има безплатна Wi-Fi мрежа, която използвам, за да убия времето в WeChat, докато не дойде Каръл.
След храненето, Каръл пита сервитьора дали може да плати с телефона си. Той показва QR код върху масата, и Каръл го сканира, след което заявява: "Получихме 15 куай отстъпка от Dianping!" Dianping е нещо като китайски Yelp (доставки на храна плюс отзиви от потребителите), който миналата година се сля със стартиращата компания за групови оферти Meituan. Новата фирма Meituan-Dianping оповести през януари, че е набрала $3.3 млрд. — най-голямото не-IPO финансиране, постигнато в историята на технологичния свят.
Meituan-Dianping не е единствената китайска фирма, която е залята с пари. Сайтът за е-търговия JD.com току-що набра $1 млрд. за свое финансово поделение. Финансираните от правителството китайски фондове за рискови инвестиции вече контролират най-големите средства за стартиращи компании в света: през 2015, китайските рискови инвеститори са набрали около $231 млрд, според данни на консултантската компания Zero2IPO Group. Това е тройно по-голяма сума от тази година по-рано, и пет пъти повече от набраните средства от други компании за рискови инвестиции в глобален мащаб. Китайските стартиращи компании като цяло са привлекли $37 млрд. рисково финансиране през 2015, повече от двойно повече от предната година, но все пак то е много по-малко от американските компании, които са набрали $68 млрд. през 2015. И съдейки по скорошните пазарни вълнения в Китай - да не говорим пък за тези в Силициевата долина — тази вълна от инвестиции може би забавя темповете си.
Въпреки това китайското правителство разбира важността на поддържането на технологичните компании и обяви миналата година, че ще създаде фонд за рискови инвестиции на стойност $6.5 млрд. за стартиращи компании. (Правителството акцентира върху финансовите и биотехнологичните инвестиции, но периодично е и замразявало първични публични предлагания, което ограничава рисковите капиталови инвестиции.)
Давам на Каръл малко пари в брой за храната. Тя плаща с Alipay, но ако бях настроила моя WeChat Wallet, можехме да използваме функцията "Go Dutch" на приложението, и да разделим дигитално сметката помежду си.
После отиваме да гледаме пиеса. Не съм сигурна къде е театърът, но съквартирантката ми, която режисира пиесата, ми е пратила карта с името на театъра в WeChat. Съквартирантката ми живее в Ню Йорк, но периодично се връща в Китай за театрални проекти, и комуникира с трупите през WeChat. (China Daily съобщава, че китайски съд дори е започнал да използва WeChat, за да провежда дистанционно съдебни процеси.)
Натискам на картата с името на театъра, натискам "follow" и намирам адреса. Каръл използва WeChat, за да ни извика кола от Didi Dache, китайски еквивалент на Uber. През 2013, WeChat оповести мобилни плащания - и сега потребителите могат да си изпращат пари, да плащат битови сметки, и дори да вложат пари в инвестиционен фонд чрез приложението. Също така то си партнира с външни платформи като Didi, които позволяват на потребителите да правят неща като покупка на билети за кино, поръчка на групови оферти или извикване на кола, без дори да излизат от приложението.
Една от най-популярните парични функции на WeChat е възможността да изпратите "червени пакети", базирани на китайската традиция да се разменят червени пликове с пари на китайската Нова година. Един от шефовете на театъра обича да изпраща червени пакети до WeChat групата на съквартирантката ми. Пакетите имат наподобяващ хазарт момент на изненада, тъй като не знаете колко сте получили, докато не кликнете на тях, и могат да бъдат настройвани или да раздават равна сума на всички в групата, или неравностойни, определени на случаен принцип суми.
Въпреки че изглежда те да се изпращат за забавление, съквартирантката ми отбелязва, че те имат и вторичен ефект в духа на Павлов, като карат всеки да проверява съобщенията си по-често. Представете си, че шефът ви понякога оставя съдържанието на портфейла си на масата по време на срещи — вероятно бихте ходили по-охотно на повече срещи, нали?
Когато пиесата приключва, актьорите излизат и се покланят, после един от тях приканва публиката да се присъедини към групата на трупата в WeChat и да остави отзиви. Каръл се присъединява веднага. Групата е базирана на локация, така че тя трябва да го направи още в театъра, и да въведе паролата, дадена от актьорите.
Събота: Отново в глобалната мрежа
Време е да напусна Пекин. В таксито на път към летището осъзнавам, че не съм проверила от кой терминал излитам. Вече съм върнала китайската си SIM карта на приятелка, която ми е услужила с нея, така че включвам мобилния си трафик, за което по-късно плащам $25 (благодаря много, Verizon), търся Beijing Capital International Airport, и получавам съобщение за грешка. Естествено - браузърът ми стандартно използва търсене в Google. Насочвам го към Baidu.com, китайската най-голяма търсачка, и пробвам отново. Ето отговора: Терминал 2. (Тогава не се замислих за други работещи алтернативи като Yahoo или Bing, които никога не съм използвала до този момент.)
Както обикновено, напускам страната, въодушевена да се върна към нецензурирания Интернет, и изгаряща от желание да погледна Instagram и Twitter, и другите блокирани сайтове, които използвам. Вероятно ще празнувам с 20 поредни търсения в Google на прочутата снимка на човека на площад Тянанмън, спиращ с тялото си танк.
Но за първи път нямам усещането, докато кацам на летище "Джон Кенеди", че правя стъпка напред във времето, дигитално погледнато. В някои аспекти може би дори се връщам назад.
Подобни статии
