Марио Гузети е главният миксологист в Lobby Bar в "Гщад Палас", над 100-годишен замък в югоизточния район на Швейцария, където отсядат корабни магнати, принцове и кинозвезди, когато пристигат в страната. Ако ви се удаде да попаднете там, има обаче нещо освен ските и фондюто, което би трябвало да пробвате: най-прочутият алкохол в Швейцария – абсентът.
И там той е истински. Не като разводнените версии, които ще откриете в Америка.
Гузети твърди, че всички негови клиенти са преминавали през консумацията на абсент като цяло безпроблемно — макар че, когато се обръща да вземе бутилка, сякаш го виждаме да намига на хората наоколо.
Швейцария е родното място на абсента, или “зелената фея,” както някога са я наричали писателите и художниците от XIX в. Абсентът е бил забранен в Америка до 2007, когато службата за акцизи и търговия с алкохол и тютюн одобрява продажбата на продукти, означени като абсент. Само че в Америка има условие: продуктът не може да съдържа туйон, считания за психотропен химикал, който дава на зелената фея крила — и се предполага, че причинява у консуматорите халюцинации.
В Швейцария обаче крилата на феята не са отрязани.
Туйонът, който се получава от пелина в процеса на дестилация, е законен. Въпреки че алкохолът е забранен там през 1910 заради опасения от “абсентизъм”, или хора, пиещи до изпадане в припадък, той е реабилитиран през 2005 (естествено, много швейцарци твърдят, че незаконното производство никога не е спирало). Благодарение на активна кампания от малка, но шумна група производители и популяризатори на абсента, той се радва на силно завръщане и продължава да бележи годишен растеж на продажбите в целия свят. В момента има над 200 различни дестилатори на абсент в Европа.
Същевременно има все повече изследвания, показващи, че туйонът почти няма реален психотропен ефект върху хората. Анализите на Дирк Лахенмайер установяват, че за да се наблюдава някакъв вид халюцинаторен ефект, трябва да погълнете пет милиграма туйон на килограм телесно тегло. Дори и да пиете най-силния възможен абсент (35 мг туйон на литър), “трябва да изпиете повече от 8 бутилки наведнъж,” пояснява той.
Към този момент алкохолното отравяне би трябвало вече да ви е убило, преди да видите зелени феи.
Гузети налива прозрачна струйка абсент в сребърен шейкър. (Въпреки че често считаме, че този алкохол е зелен на цвят, в естествения си вид абсентът е безцветен, когато е дестилиран.) После добавя вътре канадско ръжено уиски, малко битер и едно кубче захар. “Абсентът с нищо не е по-лош от всеки друг твърд алкохол,” заявява той с гладък италиански акцент. “Това е алкохолът, който ви усеща и ви влиза под кожата.” И плъзва чашата с мартини през бара.
Забърканият от него коктейл е билков, със сладко парене на зърнен алкохол и горчив завършек с вкус на анасон — почти съвършеното питие. Чашата се изпразва за секунди.
Седя на бара, говоря за снежните приключения в рамките на деня и безсрамно флиртувам с изглеждащия по кукленски подобен на Кен сервитьор. Минава половин час. “Не усещам нищо,” заявявам аз, ставайки от бара и поемайки към стаята си. Там свалям високите токове, измъквам се от роклята си и посягам за пижамата — всъщност къде ми е пижамата?
Твърде уморена (и махмурлия), за да се пъхам отново в корсета-рокля, който носих досега, обикалям из стаята напълно гола. (На сутринта осъзнавам, че щорите са били широко отворени. Сори, жители на Гщад.) Обръщам куфара си настрана и вадя всичко от него. Ровя из всички чекмеджета. Пъхам се дори под леглото. Започвам наистина да параноясвам с всеки път, в който излизам с празни ръце.
Може би пък идеята е била да усетя чаршафите без нищо по себе си, си мисля. Или камериерката си е върнала тъпкано за това, че съм оставила стаята толкова разхвърляна. Или има камери в стаята и ме наблюдават. Лягам в леглото, гледам към тавана и казвам безадресно: "Лека нощ, извратеняци".
Не мога да преценя каква част от моята странна параноя може да се дължи на консумацията ми на абсент.
По думите на Гигер, във всичките си години на работа и пиене на този алкохол, той никога не е имал дори и една халюцинация, и параноята не е нормален страничен ефект. И все пак изживяването е крайно нетипично за мен. Обикновено съм весело-пияна, не параноична. Напълно е възможно да са намесени и други допринасящи фактори - включително сериозен джетлаг, дълъг ден на ски и вечеря, съставена изцяло от фондю.
Когато слънчевата светлина се промъква през прозореца на следващата сутрин, придърпвам възглавницата върху очите си — и тя разкрива перфектно сгъната пижама на точки. Очевидно феята на пижамите и зелената фея са ме посетили в една и съща нощ.
Дали абсентът ще ви размъти главата? Вероятно.
Но пък, от друга страна, същото ще ви се случи с почти всеки високо-градусов алкохол. Ако смятате да го пробвате (което ви препоръчвам, ако някога се окажете в Lobby Bar), пийте внимателно. И след това, ако не можете да си намерите пижамата, проверете под възглавницата. Или просто спете голи. Швейцарците използват прекрасен фин лен.
Подобни статии
