Папа Франциск е симпатяга. В последните две години понтификът привлече вниманието на хората по цял свят, като прекарваше повечето от времето си в дискутиране на жестокостите по света и опити за ликвидирането им.
Той се присмя на обсесията на църквата по абортите, гей браковете и контрацепцията, и същевременно демонстрираше искрено уважение към всички.
Папата дори има чувство на хумор, за бога (не е ли забавно това?).
Но всъщност в крайна сметка той изглежда като идеалния човек, с който да споделите чаша вино, и ако бъдем честни, ако имаше времето, вероятно би седнал с удоволствие да се наслади на виното си с вас.
Защото от вчера папата ни стана дори още по-симпатичен: той заяви, че виното е необходимост.
Точните му думи са: “Водата е необходима за живота, но виното изразява изобилието на пиршеството и удоволствието от празненството,” и по-късно завършва: “Виното е необходимо за празнуване.”
Няма как да не се съгласим с това свещено становище. Виното прекрасно облекчава напрежението на живота и позволява процъфтяване на другарството.
Папа Франциск със сигурност е сред активните поддръжници на удоволствията на виното, но дали е единственият папа, който го е правил?
Вероятно в тази степен на изрично изказване – да. Но е изключително малко вероятно той да е единственият папа, който да се е наслаждавал на виното, защото виното за причастие в исторически план има много силни корени в църквата.
В случай, че не сте знаели, а има много причини да не го знаете, католиците пият вино в рамките на традиционната литургия. То е неотделима, всъщност най-важната част от церемонията.
Какво има в тази чаша, са проучвали малцина (когато сте хлапе на 10 години, и ви казват да се наредите на опашката, за да пиете вино, просто пиете...).
Познавачите казват, че то има сладък вкус, почти като манишевиц. Все пак ни стана любопитно повече за самото вино — как се прави, кой го произвежда, дали някой го пие в световен мащаб, извън църквите. Както се оказва, подобно на кашерното вино, има доста специфични правила за производството му.
Реално виното за причастие трябва да се прави по натурална технология, “от плода на лозата, чист и ненарушен ”, въпреки че се допускат и стафиди. “Не се смесва с други субстанции,” въпреки че “малко количество вода” се смесва по време на причастието. Също така е важно виното да не вкисне и да не стане на оцет и “е напълно забранено да се използва вино със съмнителен произход или автентичност.”
Най-голямата изненада е, че всъщност виното за причастие може да бъде червено или бяло, сухо или сладко, дори подсилено, стига източникът на подсилването също да произлиза от грозде, и стига алкохолното съдържание да е между 5 и 18% ABV. (Все пак говорим за вино, употребявано в църква.)
След одобрение от епискот от диоцеза на винарната, то може да бъде обозначено като “вино за причастие” и да се продава свободно.
Интересното е, че то далеч не се купува само от църкви. И обикновени хора също търсят вино за причастие онлайн, основно защото харесват вкуса му (или защото нямат нужда от религиозния му контекст).
Що се отнася до това откъде можете да си купите такова, има няколко производители, включително във Фресно, САЩ, където Cribari правят всичко – от сотерн, шабли, москател, бургундско, розато, порт и други. В Напа с този бизнес се занимават Mont La Salle, които не само произвеждат вино за причастие от 1930, но и всъщност в някакъв смисъл са спасили затъващата винена индустрия на Калифорния през сухия режим.
Така или иначе, спасението идва под много форми. Но докато не бъде благословено от свещеник, виното за причастие си е само обикновено вино.
Всъщност любопитен факт е, че Ватиканът дори има лозя и винарна, наречени на негово име - Cuvee du Vatican, което бивши папи са благославяли и са консумирали произвежданото от него вино (не само за причастие).
Поради това може да стигнем до извода, че виното винаги е било близък приятел на църквата.
Във всеки случай, ако се затруднявате в избора си кого да поканите на вечерното си винено парти, папа Франциск очевидно е вашият човек.
Подобни статии
