Тънката граница между горите и лозята
Винарни изсичат дъбови дървета, за да отворят пространство за лозя
Когато започвах журналистическата си кариера като коректор в Santa Barbara Independent през 1999, редовно си имах работа с новинарски материали за Кендъл Джаксън, отсекъл близо 900 дъбови дървета до Лос Аламос, за да отвори пространство за още лозя. В сечта нямаше нищо незаконно, но това я направи дори още по-спорна, като вбеси влиятелни еколози в Санта Барбара и изправи грижещите се за природата винопроизводители като регионалния пионер във винения бизнес Ричард Санфорд срещу по-големи “външни” производители като K-J.
В крайна сметка бе прокарана регулация за защита на дъбовите дървета и K-J с времето станаха лидер в устойчивото развитие и дори получиха признание от EPA.
И все пак трусовете от това разчистване на гори в полза на лозя се усещат и сега.
Това е най-очевидният пример, който критиците на винената индустрия изтъкват, когато се борят за по-строги регулации за допълнително разрастване на винарни и лозя. Това е и постоянна критика срещу твърденията на винопроизводителите, които обикновено са (или поне се опитват много старателно да изглеждат) толкова екологично настроени, колкото може да бъде един фермер. Тези аргументи са особено актуални сега, когато Санта Барбара за пореден път се подготвя да преразгледа регулациите си за винопроизводство.
Миналата седмица, близо две десетилетия след последния такъв инцидент, неприятно подобен скандал избухна в Сан Луис Обиспо. В пасторалните хълмове на Пасо Роблес, компанията-майка на Justin Winery се оказа, че е изсекла стотици дъбови дървета и друга местна растителност като част от проект за изграждане на хранилище.
Това бе разкрито пред медиите от Мат Тревисан от съседната Linne Calodo Winery, който е забелязал оголените хълмове, докато е прелитал над имота, и после е използвал карти от Google Earth, за да покаже колко дървета са били премахнати. Кадрите са леко стряскащи — според един от наблюдателите зоната е изглеждала като “открита мина” — и дейността на Justin Winery бързо бе разкритикувана от много винопроизводители и жители на региона, според някои от които бъдещето на съществуващите им от поколения ферми е заплашено от потенциално катастрофален ефект върху речните басейни.
След като е научила за сечта, общината на Сан Луис Обиспо е разпоредила прекратяването на работа по зоната и е установила незаконно изравняване на стръмни склонове. Отговарящата за разрешителното за строителството на хранилището екологична служба също е наредила да се спре работата по проекта, изтъквайки многобройни нарушения и обяснявайки, че в искането за разрешение се е твърдяло, че няма да се секат дървета. Говори се за нови правила за защита на дъбовите гори, които ще бъдат обсъдени след максимум 100 дни.
Това далеч не е първият път, в който винарна изсича дъбови дървета, за да отвори пространство за лозя, и надали ще е последният.
Със сигурност не знам какво е нужно, за да се изгради успешен глобален земеделски бранд като този на Justin. Но знам от отразяването на винената индустрия и екологичното движение, че този скандал ще има ефект в продължение на много години.
Има потенциален непосредствен удар върху приходите, тъй като някои винопроизводители и еколози призовават за бойкот на всичко, свързано с The Wonderful Company. Това е фирмата-майка на Justin, притежавана от основателите на Fiji Water Стюарт и Линда Резник, чието портфолио включва още Landmark Vineyards, бранда за сок от нар POM и много други дъщерни фирми. Не изглежда много вероятно такъв бойкот все пак да има голям ефект върху общия баланс на компанията с активи на стойност $2 млрд.
Има обаче и сериозни щети върху имиджа на Justin Winery, както и в Сентръл Коуст, където много винопроизводители негодуваха от продажбата на винарната от Джъстин Болдуин на фамилия Резник през 2010 г. Голяма част от тези критики бяха обичайни и свързани с “продажба” на голям бранд — наистина ли можем да виним някой, че е изградил успешна компания и я продава на печалба? — а други твърдяха, че качеството ще се влоши с увеличаване на количествата. Засега вината на Justin си остават вкусни и все така отговарят на богатия стил, поставил винарната и Пасо Роблес на картата. Justin дори получиха награда за американска винарна на годината през 2015, точно заради запазването на това качество. Мнозина също така се опасяваха, че с дълбоките джобове на Резник и методите за промяна на водоизточниците компанията ще навреди на всички останали и ще промени виното в Пасо Роблес.
Всичко това звучеше като дълбока параноя, поне докато не се случи нещо такова.
Най-траен ефект обаче вероятно ще бъде усетен от общата винена общност на Пасо Роблес. Извън вътрешните конфликти, които този инцидент предизвиква, и регулациите за защита на дъбовите гори, които предстоят в най-близко бъдеще, сечта е привлякла вниманието на еколози от цяла Калифорния. В следващите месеци и години, предстои още по-критичен поглед върху дейността на винопроизводителите, и евентуално дори и съдебни дела, когато разследванията разкрият каквото и да е нередно. Всичко това се случва в момент, когато Paso Robles Wine Country Alliance предстои да огласи изследване, установило регионален икономически ефект от винопроизводството в размер на $1.9 млрд.
Екипът на Justin Winery междувременно се чувства несправедливо атакуван; сред засегнатите е и основателят Джъстин Болдуин, който коментира, че е “разочарован”, че е бил информиран за тези критики и опасения преди публичната разгласа на въпроса с изсечените дъбови гори. “Тъжно е да виждаме всичко добро, което сме направили и все още правим - техниките ни за сухо фермерство, изключителни техники за контрол на ерозията, локален икономически ефект, туризъм, създаване на работни места, запазване на земи, благотворителност към местната общност, засаждането на нови дървета — да се представят в такава светлина,” коментира Болдуин, който все още участва в мениджмънта на винарната. “Смятам, че е неприятно да виждаме хора да омаловажават работата ни и да всяват подобни раздори по отношение на практики, които отглеждащите лозя в региона прилагат от много години.”
Това далеч не е нов дебат в света на виното.
Факт е, че винарните и лозята вървят по тънката граница между изтъкването на предимствата на природата и тероара, като същевременно периодично принасят в жертва част от тази природа в името на отглеждането на повече лозя. Предизвикателството продължава да бъде балансирането на растежа и запазването на околната среда. Определено ще бъде интересно да наблюдаваме как ще се развие сегашният дебат - и какво ще ознтачава той в по-цялостен мащаб за региона, и за винопроизводството в щата Калифорния.
Подобни статии
