Намиращ се в най-южната част на Италия, Калабрия е крайбрежен регион, непосредствено разположен до планински склонове и стръмни планини, който може да се похвали с изобилие от местни хранителни продукти, заради уникалната си география.
От северната част на масива Полино до платото Сила и на юг до Аспромонте, географското разположение на региона осигурява цял каталог от типични калабрийски продукти, които са толкова разнообразни, колкото е и самият пейзаж.
Въпреки че основният акцент е върху сушените меса - от популярната ндуя до сопресата, Калабрия предлага и някои други много качествени местни храни със силен вкус, често с обилна употреба на чили - и в месата, и в млечните продукти.
И тя далеч не спира дотам, тъй като не по-малко признание заслужава и изборът от първокласни плодове и зеленчуци.
Сред очевидните фаворити е прочутият "червен лук от Тропеа", вкусен дори когато се консумира суров, и използван за конфитюри и в ароматната есенция от бергамот.
Следващия път, когато сте в Калабрия, ето 21 местни продукти, с които да се снабдите, за да опознаете още по-добре региона:
Типични меса от Калабрия
Ндуя
Ндуя е салам за мазане, особено вкусен върху резен хляб. С много гладка текстура и пикантен вкус, необичайният му ръждив цвят, текстурата и вкусът го правят уникален в широката селекция от италиански сушени меса.
Местен салам от Спилсби, град в провинция Вибо Валентия, той се прави със свинска мазнина и много чили, като всичко се опушва вътре в червото. Сега ндуя често се използва като топинг за пица или за овкусяване на сосове.
Ндуя е салам за мазане
Гуанчиале
Типично калабрийско сушено месо, наричано бакалару или вуколаро от местните, гуанчиале се прави чрез преработка на свинска мазнина, която се добива от врата и главата на прасето, като тя се използва основно защото съдържа по-малко кожа без тлъстини от другите части на животното.
Типично калабрийско сушено месо
Калабрийска сопресата
Наричано както сопресата, така и супизата, това сушено месо се прави от не-мазно месо и свинска мазнина, към която обикновено се добавят пикантно чили и копър, макар че има и разновидности без тях.
Прави от не-мазно месо и свинска мазнина
Калабрийско капоколо
След сопресата и ндуя идва редът на 'капоколо' - "царят" на калабрийските колбаси. Обикновено той се прави от горната част на свинското филе. Обезкостеното месо се осолява, престоява между 4 и 10 дни, след което се измива с вода и оцет. След осоляването следва период на отлежаване - поне 100 дни.
"Царят" на калабрийските колбаси
Пезенти о ндулия
Типично за Козенца, но и за Базиликата и Пулия, пезенте, наричано още пизенти, обикновено е последният салам, приготвян след заколването на прасето, който се прави с по-старото месо и карантия, като се счита за по-евтино сушено месо. Черният дроб, сърцето, далакът и дробовете се смесват с бекон и подправки, затварят се в обвивка и се запазват.
Типични сирена от Калабрия
Качокавало Силано
Това е древно калабрийско сирене, правено от паста филата (нишки от сирене), получавана от пълномаслено прясно мляко. Формата му е овална или конична, като всяка качота тежи от 1 до 2.5 кг.
Древно калабрийско сирене, правено от паста филата
Пекорино дел Полино
Вероятно не най-популярното сирене, но сред най-добрите от планинските склонове на Калабрия. Полино Пекорино се прави от овче мляко с период на отлежаване между два месеца и повече от година.
Пекорино дел Монте Поро
Считано за едно от най-добрите сирена пекорино на южна Италия, Монте Поро пекориното се произвежда в провинция Вибо Валентия и се прави от млякото на местните овце. То може да се консумира както свежо, така и отлежало: ако отлежава дълго време, се образува по-дебела коричка от жълта, почти оранжева и бледожълта паста.
Едно от най-добрите сирена пекорино на южна Италия
Рикота афумиката кротонезе
Типичен калабрийски продукт от горната част на Кротоне и града Мамола, пушената рикота "Кротонезе" се прави със суроватката, оставаща след преработката на млякото. След като бъде оформена, рикотата се опушва в продължение на няколко дни на пушек от дърва, ароматни растения и кестени.
Джунката
Крема сирене, правено в Сила и равнината Сибарис, като името произхожда от практиката на събиране на суроватката в тръстикови контейнери, които придават на сиренето необичайната му повърхностна текстура. Правено от краве или козе мляко, то има гладка текстура и не съвсем бял цвят, и е с деликатен, но леко киселинен вкус.
Рикотоне салате
Сирене, типично за много райони на Калабрия, от Кротоне чак до Локри. Сирената се правят от ноември до юли със смес от млека и се получава сирене с форма на пресечен конус. Вкусът на рикотоне е силен и донякъде пикантен.
Подобни статии
