"Толкова сме свикнали нещата да са свръхсладки, че са ни нужни по-високи нива, за да изпитаме удовлетворение. Това ще обучи наново тялото ти," заяви тя. "Дори нещата, които не са толкова сладки, ще ти се струват сладки, така че ще имаш нужда от по-малко, за да задоволиш копнежа си. Няма да можеш да ядеш по три парчета торта, както някога си го правила." (Факт, наистина съм го правила.)
На 1 февруари се надявах да приключа периода без захар с наистина специален десерт, но пътувах в централен Орегон, така че най-добрият ми вариант беше Dairy Queen. Поръчах малка мелба с мек сладолед, гореща лакта и фъстъчено масло. Част от мен изпитваше екстаз да го консумира, но друга се надяваше детоксът да ме е превърнал в една от тези жени "твърде богато, твърде сладко", на които винаги съм се присмивала.
Надявах се след месец на аскетизъм да съм променена завинаги, консумираща повърхностно захар, която може да мине край пекарната, без да усети зова на сладкото отвътре. Нямаше ли да бъда много по-слаба, много по-овладяна и контролираща се, ако можех да избера дали наистина да се поддам?
Погълнах десерта супер-бързо, като ми се прииска да бях поръчала поне средна мелба.
Вкусът беше страхотен, и единственото "твърде" в него беше, че е "твърде прекрасен, за да бъде описан с думи." След броени дни се бях върнала към режима си на три пъти захар дневно. В 16:30 или след здрачаване, което през февруари означава едно и също в Орегон. Копнежите ми бяха неконтролируеми, и се опитвах да си спомня какво беше усещането през януари в тези дни, в които нямах нужда от захар. Но не можех.
Затова следващия януари ще опитам пак. Този път знам, че подходът "всичко или нищо" няма да ме "оправи" или завинаги да промени небцето ми. Но надеждата ми е, че периодичните "рестарти", особено след празници на лакомия, ще ми помогнат да си спомня, че имам страхотен самоконтрол, когато поискам, и че захарта може да бъде и заплаха, а не само даденост.
Освен ако има наистина чудесен шоколадов крем, който винаги ще си бъде даденост.
Подобни статии
