Източник: flickr.com

Трябва ли да спрете да ядете риба?

За повечето хора консумацията на риба е избор, не необходимост

Запази

Споменахте, че костурът може да живее до 80 години, и че често не съзнаваме колко стара е рибата, която консумираме. Защо това е толкова важно съображение?

Трябва да се съобразяваме с био-натрупването на това, което е в океана. Опасенията за живак не са неоснователни, особено когато консумирате хищни риби като тон, риба меч, камбала и атлантически големоглав.

Това не е най-разумният избор за нашето здраве, заради веществата, които се натрупват в тези висши хищници с годините. Ако искате да се храните отговорно, не само мислейки за здравето си, но и за бъдещето на планетата, имайте предвид, че колкото по-дълго животното е изложено на света такъв, какъвто е в момента, толкова по-голям е шансът да се натрупат токсини, които сега съществуват в океана или сладководните басейни, или дори на сушата. Това, което фермерите избират да отглеждат за храна — по икономически и вкусови причини — са млади животни, като пилета, рядко по-големи от година, а не 10-годишни кокошки. Всъщност кокошките обикновено не доживяват такава възраст.

Ядем и кравите млади, понякога 2-годишни, но не 10- или 20-годишни. Изяждаме много повече животни, които се отглеждат за месеци, не години. Но в океана са нужни 10-14 години за риба като атлантическия тон да достигне зрялост, камо ли да постигне пълния си потенциал. Така че нека кажем, че вземете млада риба тон, 10-годишна — мислете за това колко риби са изядени в този 10-годишен период, за да се получи дори килограм от един от тези диви океански хищници.

Ами местните рибари, които зависят от риболова като начин да оцеляват?

Съчувствам на тези, които имат дългогодишни традиции да си изкарват прехраната с улов на диви животни. Не мисля, че те трябва да се сочат като проблем. Но дори те знаят, че въоръжени със съвременни технологии, могат да улавят много повече, отколкото естествените системи могат да произведат.

Нужни са разумни стъпки за предпазване на зоните за хранене и размножаване в крайбрежните райони. Трябва да има система с ограничения, а не просто да може да се взема всичко отвсякъде по всяко време в неограничени количества. Сега имаме шанс, защото знаем това, което не можехме да разберем преди няколко десетилетия.

Нужно ни е защитено убежище за тези диви животни, за да се възстановят от това, което вече сме взели, както и за да се поддържа това, от което ще можем да вземаме в бъдеще.

Ами квотите и приватизираното рибно фермерство?

Това са добронамерени решения, но не е подход, който аз бих подкрепила. Мисля, че най-подходящи за аквакултурите са затворени системи, където се използва рециклирана вода, улавят се хранителни вещества и не се допуска да се губят хранителни вещества, произвеждани от рибите, което се случва в тези ферми в открито море.

Всъщност това може да е проблем, когато концентрирате рибата и не й позволявате да се движи свободно. Или когато има тези отворени ферми, които се предлага да плават свободно в океана. Това са подходи, насочени към избор, не нужда. Тези подходи продължават да се фокусират върху луксозния вкус, който сме си изградили, не върху нуждата, която хората имат от храна.

По отношение на храната най-изгодно е да се отглеждат растителноядни риби в условия, където, както се казва, получаваш “повече добив на капка”; където улавяте хранителните вещества и ги рециклирате в базирани на растения ферми. В природата няма отпадъци. Част от проблема на улавянето на толкова много риба в океана е че се съсипват езерата и критичната верига, която компенсира с постоянно движение на хранителни вещества.

Разумната аквакултурна система не е такава, която да е в океана или дори в естествен воден басейн, а такава, която е проектирана като аквариум, функционира като голяма цифра 8: растенията от една страна, рибата от друга. Растенията отиват при рибата и хранителните вещества отиват, за да се подхранва зеленчукова градина, и слънчевата светлина движи всичко. Рибните ферми, които отглеждат хищни видове, трябва да се разглеждат с разбирането, че вземането на големи количества диви животни, дива риба, за да се получи малко количество риба във ферми, не е разумен начин да се развива една планета.

Добре, убедихте ни. Никаква риба повече. Кога решихте да се откажете от консумацията й?

Беше постепенен процес. Произхождам от всеядно семейство и яденето на морски продукти беше просто нещо естествено за нас. Първо в Ню Джърси, където дивите животни се улавят и консумират локално, после във Флорида. Но дори когато живеех във Флорида, ми беше ясно, че броят риба намалява, докато нашият брой се увеличава.

Сега, със 7 млрд. души на планетата, консумацията на диви животни трябва да е лукс, с изключение на крайбрежните общности, които нямат особен избор какво да консумират. Сега, въоръжени със съвременни технологии, лесно можем да намалим броя на местните диви животни и да ги елиминираме напълно. Нещата не са като преди 10 000 години, или 5000 години, или дори преди 50 години.

В наши дни способността ни да убиваме много надминава капацитета на естествените системи да се възстановяват. Удивителното е, че сме се концентрирали върху възприемането на океанските диви животни основно като храна. В западния свят това винаги е избор, и никога поне според мен не е реална необходимост, като се има предвид достъпът ни до други източници на храна. Така че аз просто избирам да не ям риба.

Какво е идеалното ястие според вас? Например ако можехте да консумирате каквото и да е за вечеря, какво би било? Устойчиво за околната среда, разбира се.

Има огромен избор. Нещата не се свеждат до едно конкретно нещо. Обичам творческия избор, който сега е достъпен и не съществуваше, когато бях дете. Зърно, което е богато на протеин и има много повече вкус от някои от по-традиционните продукти като ориз, и вариации по темата на бобовите растения, консумирани сурови или варени, или включвани в различни рецепти.

Хората приемат растителната диета за нещо скучно. Но това е само в главата ви, в липсата на въображение; растенията не са скучни. Има 250 000 вида сухоземни растения — а има и в океана, в зависимост от това как броите, ако включвате и планктона — имате още може би 20 000 вида, които са ни известни, включително морски водорасли, култивирани заради омега мастните киселини, които хората желаят. Не е нужно да убивате риба, за да консумирате омега мастни киселини.

Последен въпрос. Били сте повече от 7000 часа под вода, изучавайки и наблюдавайки диви животни. Вярно ли е, че различните риби имат различен характер?

Прекрасното на живота като биолог е, че всеки индивид — не само хора, или котки, кучета или коне — всички живи създания, дори дърветата, са уникални. Това е просто факт. И определено при рибите, както и при птиците, всички те имат различен външен вид, и ако сте достатъчно наблюдателни, за да различите конкретните екземпляри, скоро започвате да виждате, че те се държат различно.

Ако това е индивидуален характер, а според мен е, всяка има свои собствени малки особености. Например някои риби са по-агресивни, а някои са свенливи. И е прекрасно да прекараш хиляди часове под вода, за да опознаеш не само “общата картина” или калейдоскопа на живота там, но и да опознаеш всички тези отделни индивиди.