Източник: flickr.com
Първият автобус до Мачу Пикчу тръгва от купонджийския туристически град на Перу Агуас Калиентес в 6 часа сутринта. Хората започват да се редят опашка още от полунощ, и към момента, в който слънцето се показва над Андите, прочутият “Изгубен град на инките” изглежда не толкова като някое от великите чудеса на древния свят, а по-скоро като съвременен увеселителен парк на Disney.
Не ме разбирайте погрешно. Надали вината е в Мачу Пикчу, и надали ще се учудите, ако някой напише с големи букви “Welcome to Incaland” на табела над мястото за продажба на билети.
Сам по себе си градът от XV век е всичко, което бихте се надявали да бъде: мащабен лабиринт от тераси и каменни постройки, планинска цитадела на 2400 м над долината на река Урубамба, древно чудо на архитектурата. Отдалеч той изглежда точно като на пощенските картички.
Но отблизо... ?
Турист до туриста. Безкрайна върволица от автобуси. Петзвезден хотел и дузина различни Wi-Fi мрежи. Дори има и собствено приложение.
Разочароващата реалност е, че въпреки че Мачу Пикчу е несъмнено страхотен археологически спектакъл, той е и всичко, което тайно бихте се опасявали, че ще бъде: претъпкан, шумен, разочароващ.
Клопка за туристи.
Другият Мачу Пикчу
Но пък може би съм пристрастен. Вече бях раздвоен за посещението си в Мачу Пикчу, още преди да отида на пътешествието си до Перу.
От една страна, как да отидеш в Перу и да не видиш Мачу Пикчу? От друга, има ли нещо в Южна Америка, което да е по-прочуто, по-фотографирано, по-качвано в Instagram? Част от мен чувстваше, че вече съм опознал Мачу Пикчу, дори преди още да съм стъпил в Перу.
Жадувам за типа изживявания при пътуване, които изискват здрави туристически обувки и щеки — ето защо рядко се оказвам сред разнасящите селфи стикове тълпи от туристи като тези, които видях в Мачу Пикчу.
И затова привлекателността на най-прочутия град на инките сама по себе си не е достатъчна, за да ме накара да се кача на самолета до Южна Америка.
Преди няколко години чух за друг инкски планински град. Подобно на Мачу Пикчу, той е бил преоткрит от американския изследовател Хайрам Бингам в една от ранните му експедиции в Южна Америка.
И на 3000 м надморска височина, Чокекирао е доста по-нависоко от Мачу Пикчу — и доста по-труднодостъпен. И точно в това е привлекателността му за мен.
Традиционният маршрут до Чокекирао изисква два дни пешеходен преход от малкото селце Качора, на около 4 часа път с кола от Куско. Той е последван от други 4-6 дни пешеходен преход на голяма надморска височина, преди да се завърнете към цивилизацията чрез туристическия маршрут Салкантай. Няма коли, няма хотели, няма Wi-Fi. Няма и други варианти за стигане до Чокекирао.
Завършвате прехода на крак или на носилка — така ми заяви водачът по маршрута от Чокекирао до Мачу Пикчу от G Adventures. И той не се шегуваше, въпреки че наистина отчаяните могат да си осигурят превоз на гърба на товарен кон.
Прякорът на водача беше Рамбо, и не го е получил иронично. “Преходът до Чокикерао е три пъти по-труден от пътя на инките до Мачу Пикчу,” заяви той от самото начало. После размисли. “Всъщност може би пет пъти по-труден.”
И той не се шегуваше за това.
Подобни статии
