Източник: flickr.com
Пешеходният преход до Чокекирао с G Adventures
Пътят от Чокекирао до Мачу Пичку продължава около 150 км и трае осем тежки дни и седем дълги нощи в пустошта. Лагерувате в палатки и пиете бутилирана вода.
Достигаш до смазващата дробовете надморска височина от близо 4300 м, и в южноамериканската зима (когато аз отидох там) дните са горещи, а нощите - убийствено студени. Термалният спален чувал е най-добрият ти приятел. Слънцезащитният лосион и репелентът срещу насекоми са постоянни спътници.
Не всичко обаче е трудности. Безкрайната каскада от покрити със сняг върхове, далечни реки и реещи се кондори те кара да продължаваш да крачиш по безмилостно изкачващата се или спускаща се (но никога равна) пътека.
И след това на третия ден — Чокекирао. Мачу Пикчу отпреди половин век. Без тълпи. Без оградени с въжета райони. Нищо освен теб и древен инкски град, в далечните планини на Перу, без граници къде можете да изследвате или колко дълго можете да бъдете там, докато го правите.
Това определено не е инкски увеселителен парк.
Ако бъда честен, Чокекирао е по-малък от Мачу Пикчу. Смята се, че само 40% от града са възстановени, и когато обикалях из израсналата джунгла, отделяща някои от възстановените зони на Чокекирао, видях с очите си, че има инкски стени, които още не са били изровени. Може би съм предубеден, но за мен това определено е плюс.
Чокекирао обаче няма да остане така завинаги. В опит да облекчат вълната от туристи в Мачу Пикчу, перуанските власти наскоро оповестиха планове да изградят лифт до Чокекирао.
Вече се работи по преизграждането на инкски път между Чокекирао и Мачу Пикчу, който би позволил на туристите да изминават пряко пътя от единия до другия град - по същия път, по който някога са вървели инките. Планирана е и допълнителна археологическа реновация на града.
“Преди 5 години имаше максимум една-две групи месечно до Чокекирао,” казва Рамбо. “Сега са по една-две дневно. След пет години... “ Той не се налага да завършва мисълта си. Чокекирао на бъдещето ще изглежда адски много като сегашния Мачу Пикчу, и вероятно това ще се случи по-рано, отколкото ми се иска.
Вероятно ще има противоречиви мнения дали това е нещо добро.
Аз лично засега съм на страната на “идете да го видите сега.” Пътят е тежък, оценяван като "с най-висока трудност" от G Adventures, но повечето хора, които тренират редовно, ще могат да го изминат без проблем. Силата на волята и прочие — тялото ви може да се справи, стига да не оставяте мозъка си да ви откаже от тази идея.
И в края на пътешествието все така ще видите Мачу Пикчу, и ще сравните сами двата инкски града. Мачу Пикчу може и да не е всичко, което го изкарват, но все още е чудесно място за снимки.
Подобни статии
