Сутрин Ерик Рипер прекарва около час в стаята си за медитация в апартамента си в горен Ийст Сайд.
Той я описва като пестеливо обзаведено, простичко място без прозорци, където може да седне и да размишлява. В своето собствено пространство - и дори котаракът по негови думи не смее да влиза там.
“Не знам как, но знае, че не трябва да идва там,” казва Рипер с тежък френски акцент."
Той е майсторът-сенсей. Много е спокоен. Работил съм за други знаменити готвачи - и той е абсолютно различен.
Tweeeet me!Този час на размисъл е начинът, по който Рипер започва деня. Той може да приключи по много начини. Наскоро е отказала системата за обработка на кредитни карти в ресторанта му Le Bernardin, един от най-възхваляваните и скъпите в света.
Когато това се е случило, посетители със сметки за хиляди долари са останали да седят на масите си, докато сервитьорите са бързали по професионален, незабележим, но видимо тревожен начин да обработват плащанията чрез резервна система на долния етаж.
Спокойствието обаче все пак се е запазило, и то се е излъчвало най-вече от самия Рипер.
Както коментира един от сомелиерите му - Хуан Гаргано: “Той е майсторът-сенсей. Много е спокоен. Работил съм за други знаменити готвачи - и той е абсолютно различен.”
Повечето готвачи с медийно присъствие прекарват времето си в умножаване на броя заведения с тяхно име, превръщайки се в брандове, които правят какво ли не - от хамбургери до прибори и съдове за готвене.
Волфганг Пук има над 20 ресторанта, и това е само част от бизнеса му.
Дани Майер ръководо дузина елитни ресторанти и над 60 заведения Shake Shack, които се очаква да му донесат над $160 млн. продажби до края на 2015.
Рипер е изключение.
Въпреки че Ерик редовно се появява по медиите и държи малък ресторант на Каймановите острови, наречен Blue by Eric Ripert, той действа основно на местно ниво, концентриран в едно-единствено нещо.
И определено пропуска печалби от милиони долари.
“Достигнал съм ниво, при което се чувствам удовлетворен от кариерата си,” твърди той.
“Нямам проблем с това, че не се стремя към експанзия с други ресторанти.”
Le Bernardin притежава и три звезди от "Мишлен" - възможния максимум, откакто в справочника е включен и Ню Йорк през 2005 г.
Tweeeet me!Миналата пролет Рипер отвори вино-бар точно до Le Bernardin, свързан с него през мазето.
Ако той по някакъв начин засилва славата на Рипер, това е само сред сериозните гости, които следят отблизо кариерата му.
Aldo Sohm Wine Bar носи името на директора по виното в Le Bernardin.
“Преди доста време решихме да имаме само един ресторант."
“Би било невъзможно да се управляват два ресторанта Le Bernardin – и двата да работят еднакво добре,” коментира виненият директор Алдо Сом.
“Слабото място на всеки ресторант е поддържането задълго на добро ниво. Имаме много редовни клиенти. Не можем един ден да бъдем отлични, а друг - само приемливи.”
50-годишният Рипер е със среден ръст, но изглежда много по-голям.
Може би заради косата, която е гъста и посребрена, или заради голямото си лице и черти.
Той има светлозелени очи, постоянен тен и неизменна усмивка, която загатва, че е скептик по нагласа, но вероятно е склонен да оставя нещата да вървят по течението.
Външният му вид го прави естествена звезда по телевизията. Тъкмо е приключил със снимките на третия сезон на Avec Eric, негово шоу по Cooking Channel.
Рипер е и постоянен гост в шоута като Top Chef или Parts Unknown на Антъни Бурдейн по CNN.
Ерик е роден в Антиб, югоизточна Франция, и е живял известно време в Андора, миниатюрната държавица на Пиренейския полуостров между Испания и Франция.
Той говори френски, английски, испански и каталунски. Първата му работа в ресторантьорския бизнес е била в Le Tour d’Argent в Париж.
Оттам той преминава в Jamin на Жоел Робюшон в същия град, а през 1989 заминава за Вашингтон, за да работи за Жан-Луи Паладен.
През 1991 в крайна сметка се оказва в Le Bernardin, помагайки на съоснователити Маги и Жилбер льо Козе.
Когато Жилбер умира от инфаркт през 1994, Рипер поема кухнята там.
Ресторантът никога не е губил рейтинга си от четири звезди от New York Times - един от малкото ресторанти, удостоени с толкова висок рейтинг, и мястото, което го е удържало най-дълго.
Le Bernardin притежава и три звезди от "Мишлен" - възможния максимум, откакто в справочника е включен и Ню Йорк през 2005 г.
Подобни статии
