Докато самолетът ми се спуска към международното летище на Йемен, тъкмо приключвам с четенето на англоезичния вестник в страната и забелязвам малка статия за холандски турист, който наскоро е бил отвлечен от планинско племе и освободен след двуседмични преговори.
Лоши новини, си мисля. Но четейки по-нататък, разбирам, че холандецът е обявил престоя си в плен за прекрасен, а хората от племето са се отнасяли с него като почетен гост и са му показали части от страната, които иначе не би видял.
В края на 90-те е масова практика лишените от права планински племена да задържат туристи и преговарят за освобождаването им срещу инвестиции в пътища, училища и болници.
Tweeeet me!Това, казва той, беше най-хубавата част от пътешествието.
Годината е 1998, и тогава е масова практика лишените от права планински племена да излагат централната власт, като задържат туристи и преговарят за освобождаването им срещу необходими инвестиции от рода на пътища, училища и болници. Тогава никой не е имал намерението да навреди никому.
За съжаление, тази тактика на ненасилствени протести в много аспекти вече е заменена от много по-опасна форма на нападения срещу западни туристи от планинските племена, мотивирани от религиозен екстремизъм, политическа опозиция или чуждестранно влияние, целящо да дестабилизира правителството.
Преди 17 години, когато пътувах из Йемен с местния ми шофьор/гид Сали и двойка французи, с която се запознах в столицата Санаа, туризмът беше нещо безопасно.
Властите обаче настояха въоръжена охрана да ни придружава в микробуса на Сали, и пикап с гранатомет понякога ни следваше от съображения за сигурност.
Дори войниците, които бяха сгъчкани на задната седалка, разбираха, че това е прекалена реакция, опит да се осигури работа на безработни йеменски мъже, които така печелят “заплащане за защита”. Услугите им обаче никога не бяха необходими.
Но до този момент още беше жив вековният арабски обичай да се посрещат посетители и да бъдат те третирани със същото гостоприемство, което бихте осигурили на вашето собствено семейство - и въпреки някои любопитно подозрителни погледи от младежите из планините, се чувствах добре дошъл и в безопасност.
Планинският север на Йемен е пълен с десетки каменни селца, разположени несигурно на ръба на хълмове.
Достъпът дотам понякога става чрез чакълени, тесни, виещи се пътеки като за джипове - или само пеша. Сред най-прочутите и живописни е Шихара, разположено на височина близо 2500 км.
Двете части на селището са свързани от изграден през XVII в., наподобяващ арка варовиков мост над 300-метрова клисура. Нощувах там и спах на сламена постелка в неукрасена стая за гости с каменни стени, в дома на едно от местните семейства.
Евреите са живели в Йемен от поне три хилядолетия.
Tweeeet me!На следващата сутрин простичка и вкусна закуска от печен на фурна хрупкав плосък хляб, чай, фурми и мед ми бе поднесен безмълвно на поднос от най-малката дъщеря на домакина.
Много по-различно изживяване ме очакваше, когато посетих едно от последните останали семейства йеменски евреи.
Евреите са живели в Йемен от поне три хилядолетия. Според легендата, кралицата на Шеба поканила израелския цар Соломон да изпрати еврейски търговци на злато и сребро. (Двамата могъщи монарси имали син, наречен Менелик, който според легендите пренесъл Светия граал в Етиопия, но това е вълнуваща история за някой друг път.)
С възхода на исляма през VII век, политическият статут на евреите преминава през радикална промяна към по-лошо, и те са сведени до второкласни граждани.
Това отношение продължава в по-голяма или по-малка степен чак до XX век, и през 1949 и 1950 практически цялата йеменска еврейска общност - около 50 000 души, е пренесена в Израел в операция "Летящо килимче".
Подобни статии
