Папа Франциск след Америка
Франциск въплъщава Божията милост сред малцината, които още свързват Бога с вечно проклятие
Трудно би било за папа Франциск да надмине себе си, но с идването си в САЩ миналата седмица той го стори.
В многобройни лишени от позиране изяви, от Белия дом до полета със самолет обратно до Италия, понтификът се държа като образец за демократичен либерализъм, произлизащ изненадващо от сърцето на римокатолицизма.
По много проблеми той опростяваше сложните въпроси, без да ги тривиализира. На обърканото и деморализирано обществено пространство той заяви, че отговорното и креативно действие е не само необходимо, но и възможно. Той преобрази баналността на американските медии, като просто застана пред тях.
Въпреки масовото светско възприятие, че ерата на папството е в залеза си, Ватиканът остава дълбоко интегриран в ДНК-то на Западната култура, с подразбираща се косвена значимост за много хора, независимо дали го съзнават или не.
Tweeeet me!А за глобални политики, които причиняват смърт, изтезания, глад и унижение, Франциск каза в прав текст: спрете.
Никоя рокзвезда, никой президент, никой генерален секретар на ООН не би могъл да направи това, което папата прави — и точно в това е смисълът.
Въпреки масовото светско възприятие, че ерата на папството е в залеза си, Ватиканът остава дълбоко интегриран в ДНК-то на Западната култура, с подразбираща се косвена значимост за много хора, независимо дали го съзнават или не.
Светият престол, с “имената, бойните си девизи и костюмите си,” ако цитираме Карл Маркс, е последният рудимент на християнския свят, единственият оцелял елемент на този религиозен, политически и художествен синтез, който е извън световните музеи. Като пазител на това наследство, папата използва силата на скрито и древно течение.
Но това, което Франциск направи, беше да обърне тази енергия срещу себе си. На практика папството е в пълен контраст с този папа.
Откакто понтификът от XIII век Инокентий III е започнал да се самоопределя като "викарий на Христа", препочитайки тази титла пред по-скромната "приемник на св. Петър", папите са се считали за заемащи място, по думите на Инокентий, “между Бога и човека, под Бога, но над човека.”
Кралете са коленичили пред папи; кръстоносни походи са започвали по повеля на папи; календарът е бил променен от папа; Латинска Америка е била разделена между Испания и Португалия от папа. Но подобна земна власт бледнее в сравнение с духовния авторитет на папата, истинският му източник на власт.
Папата би могъл да изпрати душа, която и да е душа, в ада. Както обявява Бонифаций VIII през 1302, “Абсолютно необходимо е за спасението на всяко човешко същество то да е под властта на римския понтифик.”
Естествено, периодите на реформация и революция са ликвидирали подобни претенции за хората извън Църквата. Но в нея, духовният авторитет на папата е бил по-силен отвсякога: едва през 1870 той е бил обявен за непогрешим.
За католиците той все още остава пазител пред дверите на Ада.
Франциск въплъщава Божията милост сред малцината, които още свързват Бога с вечно проклятие. Ужасът от Ада, на който папството толкова дълго е базирало претенциите си за власт, вече го няма, и слава богу. Това означава, че “спасение” вече не дефинира съдържанието на християнската надежда по начина, по който го е правило преди, не повече от светската надежда да бъдем спасени отвечна смърт.
Липсата на интелектуална и емоционална последователност в съвременния свят може да изпразни от съдържание всякакви рационални желания за настъпването на имагинерен свят.
Tweeeet me!Вярващите като всички съвременни хора се борят вместо това със заплахата от безсмисленост, неуловимостта на смисъла на живота и моралния ред, особено когато са изправени пред страдания. Ако бъдем честни, за повечето вярващи времето тук има по-голяма значимост от това в отвъдното.
Липсата на интелектуална и емоционална последователност в съвременния свят може да изпразни от съдържание всякакви рационални желания за настъпването на имагинерен свят. Имаме нужда от ново евангелие, което да гласи: “В началото беше смисълът, и смисълът беше у Бога, и смисълът беше Бог.”
Съпричастността на Франциск е толкова голяма, че той самият изглежда като нещо като противоотрова на това токсично усещане за изместване.
В ООН той промени глобалната дискусия за кризата с мигрантите и незаконно пресичащите границите бежанци с няколко думи: “Не бива да бъдем се боим от броя им, а по-скоро да ги приемаме като личности, да виждаме лицата им, да слушаме техните истории и да се опитваме да реагираме възможно най-добре.”
Заклеймявайки сегашното “нарастваща и стабилна социална фрагментация”, той се спря на интуитивния ужас, споделян през границите на класи, националности, образование и религия, че по някакъв начин всички ние биваме движени от сили извън наш контрол към ужасно изгнание на пазарни ценности, претоварване с информация, дигитална самота, бедна общност и неработеща система на правосъдие. Преди уредени въпроси сега са отново проблем; в политиката липсва обща теза; развлеченията ни инфантилизират; медиите ни поддържат изтощени.
Изведнъж чувстваме, че Франциск вижда истината в нашата ситуация - и със съчувствие, вместо със засрамване, ни я показва.
Списъкът на папата с изобличения към Америка беше дълъг: поробени жени, ядрено оръжие, смъртно наказание, изтезания в затворите, търговия с оръжие, хора без дом, занемарени деца, изоставени възрастни, религиозен фундаментализъм, нарушаващи обета си свещеници, ограничени права за защита на околната среда, организирана престъпност, алчност и богатства, запазени за ограничено малцинство.
Тези упреци не е като да са били винаги популярни сред неговите либерални почитатели. После той се замеси в някои спорни ситуации и скандали - давайки подкрепа например на отказалия да служи във войската Ким Дейвис, като се срещна с него — нещо, което му гарантираше известно неодобрение от всички страни. Но ето една изненада: тъй като той настояваше за “постоянна и ефективна твърдост,” той придаде на борбата с тези проблеми, а не само назоваването им, потенциал за действие.
В ООН той отхвърли “декларационистки номинализъм, който би успокоил съвестта ни.” И допълни: “Трябва да гарантираме, че нашите институции наистина са ефективни в борбата срещу тези бедствия.”
Институцията, с която започва, е неговата собствена.
Неговата пламенна ангажираност променя църквата, която все още настоява, че не може да се промени. Франциск е твърде зает, за да се включва в този спор. Той е поел лостовете, които са му достъпни, и за изненада на всички (включително и своя собствена) тези старилостове все още вършат работа за подобряване на света.
Този папа моделира хуманното упражняване на реална сила, отговорното действие на глобалното гражданство.
Tweeeet me!Този папа моделира хуманното упражняване на реална сила, отговорното действие на глобалното гражданство. Но за него има и нещо повече — евангелието на смисления живот. Силата на Франциск да предлага разбираема надежда идва от факта, че в традицията, която той толкова харесва, смисълът е нещо повече от просто смисъл. Човешката способност за интелектуален ред и морална хармония не е нищо по-малко от (както е казано в "Битие") “образ и подобие” на Бога.
Тази свещена проекция по никакъв начин не омаловажава материалния свят, както настояват критиците на религиозната вяра. Обратно, материалният свят — Сътворението - има своя абсолютна ценност, която Франциск демонстрира постоянно с любовта си към Земята и хората по нея. Той е човек, за който всяко възприятие - и само по себе си, и това, към което е насочено, е свещено.
Както беше писал той в лятната си енциклика за околната среда: “Говорим за нагласа на сърцето, което се отнася към живота със спокойно внимание, което е способно да присъства, без да мисли какво следва, което приема всеки момент като дар от Бога, който да бъде изживян напълно.”
Подобни статии
