Източник: Bocuse d'Or
4. Чистотата е спокойствие
Извън скоростта, чистотата е най-важният аспект на работещата кухня: всяка повърхност постоянно се бърше, не се оставя храна на дъската за рязане, и ножовете винаги са чисти.
Това донякъде е въпрос на безопасност (никой не иска храната му да идва от мръсно място!), но има и психологическа полза от този факт.
Актът на почистване и новоорганизираното работно място помагат да прочистиш мислите си и да си върнеш контрола над ситуацията.
Tweeeet me!Огромният брой неща, за които трябва да внимавате, в кухнята бързо става неудържим, но с чист, непретрупан пост за работа, всичко изглежда по-контролируемо. Това е като да имаш свой собствен малък остров от спокойствие сред морето от хаос.
Без значение какво се случва около теб, имаш ред и контрол, което означава, че ще можеш да изкараш до края на вечерта.
Ако нещата при теб започнат да стават хаотични, си отделяш минута за почистване: избърсваш работния си плот и печката, поставяш инструментите си на правилните места, и се отърваваш от мръсни купи и чинии.
И актът на почистване, и новоорганизираното работно място помагат да прочистиш мислите си и да си върнеш контрола над ситуацията.
5. Не се извинявай (прекалено много)
В последната година много хора ми казаха, че твърде много се извинявам; в един момент колега ми каза: “Не ми се извинявай, освен ако току-що си ме намушкал с нож.”
Бързо осъзнах, че вероятно те са прави: казвах на хората, че съжалявам, не само когато правех грешка, но и когато не чувах някого, когато думите ми биваха разбирани погрешно или когато имах нужда от нещо, за да си върша работата.
Често се извинявах за неизбежни ситуации, които не се случваха по моя вина.
Имах лошия навик да приемам, че съм виновен, и да демонстрирам прекалена смиреност. Този тип самоунижение няма място в една натоварена кухня; това, което трябваше да направя, беше да се поуча от случващото се - и да се постарая да не се повтаря, а не да казвам на колегите си колко кофти се чувствам заради това, че се е случило.
6. Предизвикателствата носят промяната
Нощите ми в ресторанта бяха сериозно предизвикателство - и физически, и емоционално; отивах на работа всеки ден, знаейки, че ще се очаква от мен да правя нещо, което не съм правил досега, и че може да се проваля.
Често изпитвах тревожност и страх, но бях принуден да преодолявам тези чувства, за да открия, че правенето на нещо ново и плашещо всъщност ме прави по-добър готвач.
Осъзнах колко малко съм си позволявал в последните години да правя нещо извън това, което владея добре и с което се чувствам комфортно, както от страх от провал, така и заради леснотата на удовлетворението.
Животът ми не беше неприятен, но беше навлязъл в застой; ако исках да го променя (което очевидно исках, след като тъкмо смених кариерата си и завърших кулинарна школа), трябваше да продължа да си поставям цели извън зоната си на комфорт - и да продължа да изпитвам тревога и страх.
Предизвикателствата често са неприятна перспектива, но преодоляването им е това, което води до реална промяна в работата и живота ни, като ни прави по-добри готвачи и по-добри хора.
Подобни статии
