Време е да сложим край на войната срещу солта
Пламенният порив за ограничаване приема на сол няма особена научна основа
От десетилетия политиците се опитват (неуспешно) да накарат американците да консумират по-малко сол.
През април 2010 американският Институт по медицина изиска от администрацията по храните и лекарствата да регулира количеството сол, което производителите на храни влагат в продуктите си; кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг вече беше убедил 16 компании да го правят доброволно.
Но ако САЩ победи солта, какво печели в замяна? Безвкусни пържени картофи, ако не друго. Но здраво население? Не е задължително.
Тази седмица мета-анализ на седем изследвания с общо 6250 доброволци, публикуван в изданието American Journal of Hypertension, не откри убедителни доказателства, че намаляването на приема на сол намалява и риска от инфаркт, инсулт или смърт при хора с нормално или високо кръвно налягане.
През май европейски учени в публикация в Journal of the American Medical Association съобщиха, че колкото по-малко натрий участниците в изследване са отделяли с урината — отличен показател за предходна консумация — толкова по-голям е бил рискът от смърт от сърдечни заболявания.
Тези констатации поставят под въпрос разпространеното убеждение, че излишната сол е вредна за вас, но връзките между солта и сърдечните заболявания винаги са били недостатъчно надеждни.
Опасенията за солта възникват за първи път преди повече от век.
През 1904 френски лекари съобщават, че шест от техните пациенти с високо кръвно налягане — което е известен риск за сърдечни заболявания — са обичали да прекаляват със солта.
Опасенията ескалират през 70-те години, когато Люис Дал от Националната лаборатория “Брукхейвън” твърди, че има "недвусмислени" доказателства, че солта предизвиква високо кръвно налягане: той е предизвикал високо кръвно у плъхове, като ги е хранил с човешкия еквивалент на 500 грама натрий дневно. (Сега средностатистическият американец консумира 3.4 грама натрий, или 8.5 грама сол дневно.)
Дал също така открива тенденции сред населението, които продължават да се изтъкват като убедително доказателство за връзката между приема на сол и високото кръвно налягане. Хората, живеещи в страни с високо потребление на сол — от рода на Япония — също като цяло имат високо кръвно налягане и повече инсулти.
Но както се изтъква в доклад, публикуван няколко години по-късно в American Journal of Hypertension, учените не са успели да открият подобни асоциации, когато са сравнявали приема на натрий в рамките на населението, което загатва, че причината може да е генетична или да се дължи на друг културен фактор.
Въпреки това през 1977 комитетът по хранене и човешки потребности към американския сенат разпространява доклад, препоръчващ американците да намалят приема на сол с 50-85%, основно на база анализите на Дал.
Научните инструменти от този момент насам са станали много по-прецизни, но връзката между приема на сол и лошото здравословно състояние си остава спорна.
Intersalt, мащабно изследване, публикувано през 1988, сравнява приема на сол с кръвното налягане у доброволци от 52 международни изследователски центъра и не открива връзка между солта и честотата на високо кръвно. Всъщност хората, които са консумирали най-много сол – около 14 грама дневно, са имали по-ниско средно кръвно налягане от тези, които са консумирали най-малко – около 7.2 грама дневно.
През 2004 Cochrane Collaboration, международна независима некомерсиална организация за научни изследвания в областта на здравето, частично финансирана от американското Министерство на здравеопазването, публикува анализ на 11 изпитания на опити за намаляване на консумацията на сол.
В дългосрочен план, диетите с ниско потребление на сол, сравнени с нормалните диети, са намалявали систоличното кръвно налягане (горната стойност) при здравите хора с 1.1 мм живак (mmHg) и диастоличното кръвно налягане (долната стойност) с 0.6 mmHg.
Това означава понижение от 120/80 на 119/79. Анализът е достигнал до извода, че "интензивните интервенции, неподходящи за първична грижа или програми за превенция на населението, осигуряват само минимално понижаване на кръвното налягане при дългосрочни изпитания." Преглед от 2003 от Cochrane на 57 краткосрочни изпитания стига до сходен извод, че "почти няма доказателства за дългосрочна полза от намаляването на приема на сол."
Изследванията, които са проучили пряката връзка между солта и сърдечните заболявания, не се справят много по-добре.
Сред тях изследване от 2006 в American Journal of Medicine сравнява дневния прием на натрий на 78 млн. американци с риска им да развият сърдечни заболявания в рамките на 14 години. То установява, че колкото повече сол консумират хората, толкова по-вероятно е да умрат в резултат от сърдечно заболяване.
Но пък изследване от 2007, публикувано в European Journal of Epidemiology, проследява 1500 по-възрастни хора за период от 5 години, и не открива връзка между нивата на натрий в урината и риска от сърдечно-съдови болести или смърт.
Срещу всяко изследване, твърдящо, че солта е нездравословна, стои друго, което го оспорва.
Част от проблема е в това, че хората като цяло варират в реакциите си на сол.
"Трудно е да бъдат установени категорични връзки," признава Лорънс Апел, епидемиолог от университета “Джонс Хопкинс” и председател на комитета по солта, участвал в изготвянето на американските диетични препоръки за 2010.
Често цитирано изследване от 1987, публикувано в Journal of Chronic Diseases, съобщава, че броят хора, които изпитват спад на кръвното налягане след консумация на богата на сол диета, е почти равен на този на хората, които изпитват рязък скок на кръвното; при мнозина пък кръвното остава неизменно.
Това е така, защото "човешките бъбреци по идея са замислени да променят натрупването на сол на база приеманото количество," обяснява Майкъл Олдърман, епидемиолог в колежа по медицина “Алберт Айнщайн” и бивш председател на Международната асоциация по въпросите на високото кръвно налягане.
Някои лекари твърдят, че въпреки че малкият спад на кръвното налягане няма сериозен ефект върху хората — реално той не се отразява на риска да получите инфаркт — той все пак спасява животи на ниво общо население на страната, донякъде заради малък процент от населението, особено стари хора, които са хиперчувствителни към сол.
Например изследване, публикувано през февруари 2010 в New England Journal of Medicine, заявява, че намаляването на приема на сол с около 35% би предпазило от смърт поне 44 000 американци годишно.
Подобни прогнозни изчисления обаче не са надеждни доказателства; те са предположения.
А и диетата с ниско съдържание на сол има странични ефекти: при намаляване на приема на сол, тялото реагира, като отделя ренин и алдостерон, ензим и хормон, които повишават кръвното налягане.
Вместо да създават драстични политики по отношение на солта, базирани на спорни данни, Олдърман и колегата му Хилел Коен предлагат властите да организират мащабно, контролирано клинично изследване, за да установят със сигурност какво се случва с хората, които спазват диета с ниска консумация на сол за дълго време.
Апел реагира на това предложение с коментар, че подобно изследване "не може и няма да бъде правено," донякъде защото би било твърде скъпо. Но освен ако имаме ясни данни, проповедническите кампании срещу солта не само са базирани на недостатъчно надеждни научни основи; те са в крайна сметка и нечестни. "Много обещания се дават на обществото за изключителните ползи и спасените животи от тази мярка," коментира Коен. Но те са "базирани на крайни екстраполации."
Подобни статии
