Миналата година китайското правителство ме принуди да си направя Yahoo акаунт. Поне донякъде. Отивах в Китай за първи път от четири години – и знаех, че ще ми е трудно да имам достъп до Gmail, Google и Facebook и безброй други сайтове, които са блокирани в Китай, но са задължителни за цифровия ми живот в САЩ.
Поразпитах и някой ми каза, че Astrill, една от по-известните VPN мрежи, вече не работи на iPhone.
Правителството на Китай беше успяло да запуши и този процеп в файъруола си.
На този етап, тъй като отивах само за седмица, реших, че не ми се плаща за VPN, пък и винаги се стремя да прекарвам по-малко време на телефона си.
Точно преди полета ми обаче получих няколко работни имейли, и се поколебах за това да съм без комуникации. Затова си направих имейл акаунт в Yahoo (които не са блокирани в Китай) и настроих пренасочване на Gmail към него.
И поех към Пекин – в паралелната вселена, която е китайският Интернет.
Зад филтрите, които взети заедно съставят така наречения "Велик китайски файъруол", нямаше да имам достъп до големи части от уеб, и щях да бъда ограничена до (предимно местни) приложения, софтуер и уеб сайтове, одобрени и следени от китайското правителство.
И щях да открия, че благодарение на местната китайска цифрова екосистема, животът зад този файъруол не беше точно примерът за депривация, който очаквах.
Понеделник: В царството на WeChat
При кацането вземам експреса от летището до центъра на Пекин. Както и в САЩ, всички във влака са забили поглед в смартфоните си. Нямам още SIM карта, така че нямам какво друго да правя, освен да ги гледам, докато те зяпат телефоните.
Ако бях планирала да оставам завинаги зад този файъруол, можеше да си намеря занимавка, като извадя телефона и изтрия Gmail, Facebook, WhatsApp, Slack, Venmo, Paypal, Snapchat, Skype, Uber, Lyft, Shazam и Google Maps. Ако беше възможно, бих изтрила и бутоните си за кратки съобщения и гласови обаждания. Защото в Китай има едно приложение, което прави всичко, което назованите дотук приложения осигуряват: WeChat.
Притежавано от китайския интернет гигант Tencent, и моделирано по образец на японската услуга LINE, WeChat интегрира социални медии с безплатни съобщения и обаждания и досега има 650 млн. потребители. (То печели донякъде и от все по-строгата цензура на Weibo - китайския еквивалент на Twitter, която е запратила десетки милиони бивши потребители на Weibo във вероятно не толкова открито цензурираното пространство на WeChat.)
Повечето от потребителите на WeChat са в Китай, но близо 100 млн. са на други места по света. Това предизвиква опасения за сигурността в САЩ и други държави, като се има предвид, че вероятно китайското правителство шпионира потребителите на услугата.
В първия ми ден в Пекин, WeChat — на китайски Wēixìn (буквално "микро-съобщение") — е начинът, по който контактувам със стари приятели и колеги в региона.
С една от тях, китайска приятелка на име Каръл, не сме се чували от доста време. Някога поддържахме контакт през Facebook, особено в годината, в която тя следваше във Великобритания, но в последните години спря да го използва. Също така някога си пишехме мейли, но тя спря да отговаря и на имейли от един момент нататък.
Сега Каръл отговаря на моя WeChat и ме поканва на фитнес тренировка на следващия ден. Съгласявам се. После питам дали може да препоръча добър VPN за iPhone. Тя отговаря, че няма VPN на своя телефон и в момента няма такъв и на компютъра си. Последните два, които е инсталирала, в крайна сметка са били блокирани от властите. Тя приключва това съобщение с намръщена емотикона.
Страдам от джетлаг целия ден и се оказвам в леглото в ранните часове на вечерта, скролирайки през моите "Моменти" в WeChat. До голяма степен прилича на Facebook фийда — снимки на храна, линкове, философски цитати — но с повече пиянски караоке снимки.
Вторник: "Имейл?"
Втория ден в Пекин се събуждам с "червен код" за замърсяване. "Моментите" на WeChat са пълни с тъжни лица и скрийншотове на индекса на чистота на въздуха. Има съобщение от Каръл. Треньорът е писал в WeChat групата, че тренировката е отменена. Договаряме се да обядваме заедно.
Животът само с китайски приложения ме накара да оценя колко забележителен всъщност е интернетът в страната.
Tweeeet me!Включвам стария си китайски телефон от 2011 и изпращам есемеси на няколко души: "Дали този номер все още е твоят?" Никой не отговаря.
После изпращам масов имейл до някои стари приятели, за да предложа питие във вторник вечерта. Един човек отговаря: "Стартирай WeChat група за питиетата. Така работят нещата сега в Пекин." След това получавам съобщение за неполучен мейл — писмото ми до Каръл е недоставено.
Вечерта слагам маска за защита срещу замърсяването и отивам да се срещна с Каръл. Бродим из магазин за електроника и гледам телефона Mi 4 на Xiaomi, най-популярния бранд за смартфони в Китай (и пети по популярност в света), следван от Huawei и Apple. Mi 4 изглежда доста като моя iPhone, но е два пъти по-евтин. Каръл обаче го определя като по-лош от устройството на Apple.
По-късно пред тънко нарязано свинско и газирана портокалова напитка, питам Каръл за имейл адреса й.
"Имейл?" отговаря тя, звучейки сякаш току-що съм превключила на исландски, или съм започнала да говоря за теоретична физика. "Хм... Имах yahoo.cn акаунт, но пък китайското Yahoo затвори. После имах Gmail акаунт, но блокираха Gmail." Каръл казва новия си имейл — той е в Aliyun, облачното поделение на китайската фирма за е-търговия Alibaba. Основателят й Джак Ма сега е вторият по богатство човек в страната и предизвиква преклонение в Китай, сравнимо с това към Стив Джобс. Един от най-успешните му удари е било осигуряването на инвестиция на стойност $1 млрд. от Yahoo през 2005, срещу 30% от акциите на компанията. След (вероятно предизвикала голямо съжаление) обратна продажба през 2012, Yahoo сега държи 15% от Alibaba. Alibaba впоследствие погълна китайската имейл услуга на Yahoo, а инвеститорите на Yahoo постепенно започнаха да приемат акционерния дяла от $30 млрд. за най-доходоносния актив на компанията.
Към края на вечерта, успявам да изгубя маската си и да стигна до дома през мътния въздух без нея.
Подобни статии
