Към края на тази година ще има 36 самолета, кацащи ежедневно на международното летище "Хосе Марти" в Хавана, от които ще слизат поне 9000 души в страна, която преди 20 години приветстваше не повече от 25 000 туристи годишно.
Добавете това към хилядите, които пристигат по море всяка седмица, след акостирането миналия понеделник на първия американски круизен кораб в Хавана от 40 години насам – и колебливата комбинация от очакване и трепет, която се долавя сред жителите на кубинската столица, става напълно разбираема.
Това са данни, които обсъждаме в сряда вечер, когато група чужденци пристигаме в La Guarida, ресторантът в Хавана, който масово се счита за най-добър в Куба, за да научим, че семейство Кардашиън, с Кание и снимачен екип, са заели съседната трапезария. Миналия декември, когато говореше за опита си с кубинци, докато е бил посланик на Канада там, Марк Ентуистъл заяви пред New York Times, че “те обичат културния обмен, обмяната на култури, всичко, свързано с разбирането на култури.”
Продължаващата медийна доминация на фамилията Кардашиън в тяхната родина предизвиква културно объркване, а не разбиране. До голяма степен същата е реакцията и тук - от хора, които никога не са чували за тях.
Има много телевизия в Куба, но няма нищо, което да представлява “реалити”.
Сестрите са облечени в бяло и оформят тесен семеен кръг, така че поне в този аспект те може да се сторили на жителите на Хавана подобни на последователите на "сантерия", смесицата от нигерийска йоруба и испански католицизъм, предлагаща духовна утеха на карибските робски общности през XVIII век. Vice определя сантерия като “новата любима религия на Куба”. Облечените в бяло жени, привърженички на сантерия, могат да бъдат забелязани навсякъде, на групи на летището, или като извадени от кутия - чисти и спретнати в убийствената влага ,стоящи сами на пътя насред нищото. Противоречива гледка.
В Хавана сме под егидата на Chanel за представяне на курортната колекция на бранда за 2017, и противоречието изглежда на място.
Освен че самото дефиле е еднократно, много отвъд нивото на обикновените кубинци (Карл Лагерфелд ходи по "Ел пасео дел Прадо" в сако на Saint Laurent с пайети, което вероятно струва около 100 средни кубински заплати), то направо граничи със сюрреализма. Което само се доказва от семейство Кардашиън на съседната маса, или Вин Дизел, снимащ новия филм от поредицата "Бързи и яростни" на крайморския булевард пред Hotel Nacional. В момента е невъзможно да предскажем какви странни плодове ще донесат тези случайни вестители на промяната в комунистическия заден двор на Фидел Кастро. Едно е сигурно: при запознаването на Куба с индивидуалистичната същност на капиталистическите ексцесии, Карл, Ким и Вин трудно биха могли да бъдат надминати — и всички те са там в един и същи ден.
Но репресивните общества отглеждат и свой собствен вид индивидуална находчивост, и когато изникне възможност за законното й практикуване, предприемаческият дух експлодира.
Правителството разреши частно притежание на ресторанти през 1995. Пет години по-късно, те вече бяха 250. Сега са 4000. Бяхме предупредени да не очакваме нищо особено от храната в Хавана. Нищо подобно. Основни ястия като супи, морски продукти, кореноплодни, тъмен боб и ориз (ястието звучи по-добре с местното си име Moros y Cristianos) са фундаментите, които авантюристично настроените готвачи се опитват да променят.
Модата е друга страна на въпроса - или може би не е.
“Куба няма нужда от модна интервенция,” казва оптимистично актрисата Тилда Суинтън, гост на събитието на Chanel. “Тук има повече мода и стил на всеки ъгъл на улицата, отколкото на север.” Наистина ли е така? Универсалната "униформа" е спортно облекло в американски стил, нещо, което само се подчертава от дрескода в общество, където рекламата е забранена, а модните аутлети са малобройни (Paul&Joe са единствен познат на западняците магазин). Влиятелните хора са спортистите и рапърите. Мъжете - и хетеро, и хомо, млади и не толкова, старателно имитират оскубаните вежди на Роналдо. Това е нещо, което виждате често и в много други латиноамерикански култури.
Друг универсален стандарт е тъмният костюм с бяла риза и връзка. Бизнесмените са си бизнесмени, където и да отидете. Емблематични за Куба са и травеститите. С крещящо безвкусно облекло и язвителен език, те изнасят страхотно шоу всяка нощ в претъпкани гей-клубове по крайморската еспланада Малекон. Говори се на испански, но иначе бихте могли да се чувствате в късните години на Madame Jojo’s. А не чак толкова отдавна политическият климат беше особено недружелюбен към хомосексуалните.
Помните ли Хавиер Бардем като преследвания поет Рейналдо Аренас в "Преди да падне нощта"? Мариела Кастро, дъщеря на президента Раул Кастро, е спомогнала за промяната на тези нагласи и борбата за правата на ЛГБТ общността в Куба. Никой не смее да каже "не" на член на фамилията Кастро.
Подобни статии
