Веднъж излязох на вечеря след работа с колега, с който наскоро се бях сприятелила. След храната я убедих да сподели с мен шоколадовия крем.
Тя изяде една лъжица и се отказа, заявявайки, че е "твърде богат" - и в този миг вече знаех, че никога няма да станем близки приятелки.
За мен сладкото е сред петте основни причини да живея.
Кажете ми, че не искате да поръчвате десерт, защото "нямате място в корема за него," и ще получите от мен същото извръщане на поглед към тавана, каквото бих демонстрирала и ако бихте казали, че не вярвате в еволюцията. Общо взето сладкото е като религия за мен, и му се прекланям, като консумирам някакъв вид бонбони, сладкиши, бисквити, браунита, пайоне или сладоледи ежедневно.
Веднъж с друга пристрастена към захарта приятелка си помислихме да се насърчаваме взаимно към въздържание, но не като спрем с бисквитите в средата на следобеда или сладоледа след вечеря, а просто като предприемем миниатюрната стъпка да не си позволяваме "десерт след закуска," парче шоколад или осолен карамел, което консумирахме около 10:30; издържах по-малко от седмица.
Така че миналата година, знаейки, че постепенното ограничаване на захарта при мен никога не е работило, и недоволна от това колко мудна и самоугаждаща се чувствах след декември с три партита с размяна на бисквити и постоянно поглъщане на червени и зелени M&M's, се зарекох: никаква преработена захар целия януари.
От години си казвах, че навикът ми да консумирам захар не е безконтролен — все пак поддържам стабилно тегло, като тренирам кросфит, ям салата с фризе и нар и пия зелени сокове. Всичко това, за да мога да спестя калории за колкото може повече захар.
Но има моменти, когато вече не мога да отричам, че просто не мога да се контролирам: когато изяждам трета купа с Cocoa Pebbles; когато предлагам да посрещна у дома литературния клуб, просто за да имам оправдание да изпека нещо; или когато засищам това усещане на диво животно, което изпитвам в 21 часа, ако не съм яла десерт, когато започвам да ровя из шкафовете за каквото и да е сладко, пръскайки сметана директно от флакона в устата си или тичайки до магазина на един квартал разстояние за кутия сладолед.
Спирането отведнъж изглеждаше екстремно, но проблемът ми със захарта също беше краен — и нямаше как решението да не бъде такова.
Захарта има силно действие.
Фундаментално изследване от 70-те години върху новородени бебета показва, че капка захар е предизвикала отпускане на лицевите им мускули и усмивка. Въпреки опитите на родителите ми да не ми позволяват никаква рафинирана захар, преди да стана на 4 години, поглъщам захар повече от всякога, и всички други също го правят: консумацията на захар се е увеличила тройно в последните 50 години, въпреки че ООН обяви захарта за заплаха за здравето, сравнима с тютюна. За да живеете здравословно, не бива да си позволявате повече от 25 грама дневно (по-малко от едно брауни!), докато средният американец консумира около 82 грама, и няма да се учудя някой ден числото да е трицифрено.
Изоставянето на захарта щеше да е трудно, така че поисках съвети от Лорън Слейтън, собственик на Foodtrainers в Ню Йорк.
Тя каза, че внезапното спиране е най-добрият начин, и че трябва да спра и захарите, които броим за здравословни, като тъмния шоколад, меда, сушените плодове, стевията и всички изкуствени подсладители, тъй като те само ви карат да искате повече захар. Тя също така ми нареди да елиминирам вкусните неща, които обикновено съдържат скрита захар или изкуствени подсладители, като дъвка, салатен дресинг, кетчуп, доматен сос и фъстъчено масло.
Първият ден беше направо брутален. Вторият беше още по-тежък.
Нали знаете как казват, че човек мисли за секс средно на всеки 7 секунди? Е, аз мислех за захар два пъти по-често. Освен това бях изтощена — не консумирам кофеин, така че бързо осъзнах, че съм се справяла с всичките си спадове на енергията, като съм се тъпкала със захар.
За малко да намушкам гаджето ми, когато открих опаковка от десертче в колата му, тъй като той трябваше да приеме предизвикателството с мен (беше обещал преди седмици).
Слейтън ме предупреди, че в първите пет дни ще имам истински симптоми на абстиненция: ще съм раздразнителна и уморена, ще имам главоболие и дори ще чувствам нещо като настъпваща настинка. Казах й, че не смятам, че ще издържа месец. Не беше ли казала тя, че две седмици са достатъчни за прочистване? Тя отвърна да бъда силна и обеща, че след пет дни кръвната ми захар ще се балансира и ще започна да се чувствам по-добре.
А дотогава хленчех. Фантазирах за канелени кифлички. Мислех си дали да не се промъкна в денонощния магазин през нощта и да ям Rolos пред осветения от флуоресцентни лампи щанд, и никой да не разбере.
Мразех се за това, че имам такива безумни мисли.
Бяха ми нужни осем дни. Към този момент пак исках сладко, но не се чувствах като обезумял звяр, който има желание да бутне стените на къщата. Можех да изкарам кризата на енергичност в 16:00 със зелен чай, който започнах да пия веднъж дневно.
Две от най-близките ми приятелки също преминаха през предизвикателството с мен, и разчитахме взаимно една на друга да не нарушаваме режима. На 22-я ден им писах съобщение от парти, където някой беше донесъл кутия с донъти — много добри донъти — и не мислех, че ще успея да издържа. Те ми напомниха, че ще мога да ям колкото си поискам донъти през февруари, и някак успях да не се поддам.
Освен това вече беше изминало време, така че залогът изглеждаше много по-голям, ако се изпусна и трябва да започвам наново след осем дни на самоконтрол, вместо след ден-два. Продължавах да си мисля за това, което ми обеща Слейтън: че след като нивата на кръвна захар се уравновесят, вкусът също се балансира.
Подобни статии
