Тези, които не вярват, че имат приятел в небесата, но следват същия път като вярващите в това от повече от 1000 години, и пътуват с надеждата да избягат от бизнес-аспекта на неговия небесен подкован ботуш (макар че за вярващите този път е, както казват католиците, “с индулгенция”), ми се струват неискрени и вероятно заблудени, като загрижените колежанчета, вярващи, че будизмът е алтернатива на организираната религия, или хора, чиято трета кола е електрическа.
Реклама
Робърт Уорд, който е написал две отлични книги по темата какво е да си светски поклонник на Камино, не е нито неискрен, нито заблуден.
Той е тръгнал като човек, който просто обича да върви пеша.
После е научил за Камино, и нещо се е случило с него.
Насред много отлични фрази в тези книги - едната за идвървяване на части от Камино неколкократно в рамките на десетилетие, другата - за издирването на колкото може образи на Дева Мария по този и сходни маршрути, той изрича слова от рода на “Въпреки че всички сме чували, че животът е поклонничество, вярно е също така, че поклонничеството е живот,” и “Аз бях поклонник и винаги съм бил такъв.
Това беше нещо, което узряваше в мен ден подир ден, не като проблясък по пътя към Дамаск, а като бавно осъзнаване, че ‘пилигрим’ е друг начин на разбиране кои сме, и че да направиш поклонническо пътуване означава само да официализираш това разбиране.”
Има нещо в извървяването на свещени пътища, което те кара да мислиш мащабно, извън това, което е пред теб, което се опитва да придаде на всичко смисъл, надминаващ кафенетата и баровете, хамона и кесото, бирата и фината.
Има обаче нещо прекрасно в Камино: този маршрут преминава през малки градчета, които иначе никога не биха привлекли туристи.
Tweeeet me!Има обаче нещо прекрасно в Камино: този маршрут преминава през малки градчета, които иначе никога не биха привлекли туристи.
С нарастването на популярността му обаче — имало е 237 886 пилигрими през 2013, според официалните статистики — те се превръщат все повече в копия на стандартните туристически градове, макар и насочени към много специфична демографска група.
Виа де ла Плата е различен.
Той съществува от също толкова време, и се е използвал от време на време през вековете като алтернативен, чисто испански маршрут до гроба на св. Яков (стандартните маршрути на Камино започват от Франция).
Той обаче никога не е бил предимно това, и точно в това е разликата.
Виа, още известен и като Рута де ла Плата, се заражда като предримски търговски маршрут, първо за транспортиране на калай, а после като път, по който римляните да превземат различни части на Иберия, които по-късно според Плиний Стари са го използвали за търговия със злато и мед, доколкото той върви между медните мини на Рио Тинто и златните мини в Лас Медулас.
Практичните хора са строили практични поселища, за разлика от тези, които от Карл Велики нататък са строили базилики и паметници на светци и мъченици, около които са се появили градове като Редесиля и Урензе.
Има църкви във Фуенте де Кантос и Касар де Касерес по Виа, но те не са основните атракции и фактът, че те не са по Камино, е означавал, че те са били оставени на себе си да намират икономически способи да компенсират липсата на търговия по маршрута, който сега е шосето A-66, което въпреки че следва старата Виа, ви позволява на практика да заобиколите всички градове. (Всъщност пиян викач в бар в Севиля, питащ дали някой е чувал за Фуенте де Кантос, предизвика хор от пиянски “Не,” и един кротък отговор от кухнята “Мисля, че е град.” Фуенте де Кантос е само на 60 км северно от Севиля, а A66 е пътят, по който се стига оттам до Мадрид.)
Подобни статии
