Няма никой, на земята или небето, който да следи докъде сте стигнали, или да се впечатли от вашата издръжливост, себеотрицание и болезнени мазоли.
Tweeeet me!Когато стигам до Фуенте де Кантос (население 5002 души), църквата е затворена, така че посещавам дома на лекаря на майката на втория по популярност испански художник от XVII век.
Франсиско де Зурбаран е живял там през първите 16 години от живота си, преди баща му да го изпрати в Севиля като ученик в ателието на художник.
Специализирал се в монаси, монахини, кралски особи и в картината, която е най-прочута, чаша с вода, Зурбаран е надминат по популярност в онези времена само от своя приятел Веласкес.
Оттогава обаче той не се радва на особена известност в международен мащаб, въпреки че в Испания още е достатъчно популярен.
Той е любимият син на Фуенте де Кантос, и въпреки че домът, в който е израснал, е все още частна собственост, скромен музей, посветен на времето му тук, се намира в къщата, където той всъщност е роден.
Тя е малка, реновирана миналата година по повод 350-та годишнина от смъртта му, така че всъщност не може да става и дума там да има оригинални картини на Зурбаран, както казва уредникът на музея; разходите за сигурността им вероятно никога не биха били разумни. Затова на стените има репродукции на неговите картини, увеличени и рамкирани.
Има и нов сензорен панел, където можете да разгледате PDF каталог с творбите му. Музеят е очарователен и искрен, но скромен като финанси и предимно аматьорски проект, който ще ви очарова.
Севиля, където по дефиниция започва Виа, е прекрасна. Алказар, насторо послужил като декор за двореца на Дорн в "Игра на тронове", както и катедралата, тамошният испански хамон и много други неща, е величествен, както и бихте очаквали.
Но Фуенте де Кантос, с ениствения си видим бар, където тапасът все още е безплатен (въпреки че баровете затварят доста рано), и улиците му с варосани къщи, населени само от миниатюрни копия на Икер Касиляс и Давид Силва са мястото, където се крие красотата му.
Сиренето, което откривате на няколко километра на север, в Касар де Касерес, малко предградие на по-големия Касерес, е малко по-прочуто от Зурбаран.
Реклама
"Торта дел Касар" е сурово овче сирене; меко, бяло или бледожълто, то най-често се поднася за мазане или като дип.
Това е сирене с регистриран произход, което означава, че овцете трябва да са от тази част на Екстремадура, където овчарите са започнали случайно да правят този тип сирене, когато буци от по-твърдото обикновено бяло сирене, което са се опитвали да произвеждат, са се разваляли през влажните пролетни сезони.
Доскоро този тип сирене се е давало безплатно при покупката на някое от по-популярните твърди сирена. После обаче американски пишещ за храна журналист го забелязва и го възхвалява във висша степен - и в следващите няколко десетилетия то се превръща в едно от най-скъпите сирена в Испания.
Всеки град по Виа има нещо уникално, което е култивирал и желае светът да признае.
Oт оставащата вечно недовършена наподобяваща стила на Гауди къща в Лос Сантос де Маймона, с любов градена през последните три десетилетия от запален 70-годишен строител на име Франсиско Гонсалес Грагера, до Ервас, където има ежегоден еврейски фестивал, честващ факта, че това е един от малкото градове в Испания, които не са разрушили стария си еврейски квартал, и където гражданите гентили се обличат в свои версии на еврейски костюми и танцуват, мислейки си, че може също да са евреи.
Но най-любим ми е парадорът в Пласенция.
Бивш манастир, той предлага поразителен контраст с друг манастир, който посетих, намиращ се точно на края на Фуенте де Кантос, едно от малкото доказателства извън тези хървати за просмукващото се влияние на религиозните поклонници върху Виа де ла Плата. Хостелът "Конвенто Виа де ла Плата де Фуенте де Кантос" е скромен, но прекрасен малък бивш манастир, превърнат в хостел от типа, които изобилстват по Камино де Сантяго - евтин, с общи бани и тоалетни и ресторант на самообслужване, където ежедневно можете да получите предимно хляб (и почти нищо друго), преди отново да излезете.
С изключение на там, това е по-скоро изключение, отколкото правило, и когато се обадих предварително, за да съобщя, че ще пристигам, и че мисля да пиша за това място, имаше достатъчно въодушевление до степен кметицата да ме покани на вечеря в ресторанта на хостела, където бяха поднесени големи алуминиеви плата със скромна храна от рода на препечено сирене върху хляб и резени хамон.
Докато вечеряхме, разговаряхме за туризма, за фантастичния успех, който другият маршрут е пожънал през последните десетилетия, запазвайки много от малките си градове от финансовата криза, която все още продължава тук, и как тя се опитва да насочи малко от парите на пилигримите към своя град, за да подпомогне принципно любителския бизнес на музея на Зурбаран.
Изразявам съчувствието си, но по-късно, когато седя в сводестата изба на парадора в Пласенция, сервитьор, който си разбира от работата, ми носи джин с тоник, сервиран в чаша с голяма купа и високо столче, пълна с лед, по начина, по който го правят в Барселона и Ротердам напоследък, с джин Fever Tree и гарниран с клонче босилек, тайно се надявам тя да не успее в мисията си.
Към момента, когато стигам до Баньос де Монтемайор, където попадам на хърватските пилигрими, е почти време да поема към Мадрид.
Виа продължава още на север до Асторга, но това не е Камино.
Няма никой, на земята или небето, който да следи докъде сте стигнали, или да се впечатли от вашата издръжливост, себеотрицание и болезнени мазоли.
Можете да извървите остатъка някой друг път, ако пожелаете; баровете са отворени до късно в Мадрид.
Подобни статии
