Когато избухне война, първото, което изчезва, е храната.
И точно тогава се появява най-доброто готвене: когато си принуден да превръщаш нещо, което нормално не е вкусно, в нещо изключително.
Това може да е нещо свръх-просто, например картоф.
Реклама
Помня как майката на майка ми готвеше картофи на огъня през цялото време. Тя ги увиваше във фолио и ги готвеше, после им слагаше захар.
Това беше нейното лакомство за нея и внуците й.
Винаги питах: защо ядем картофи?
Но това беше нещо, което за нея беше от специално значение: начинът, по който тя срязваше картофа, по който поръсваше захар върху него, целият ритуал. Тя ги правеше максимално вкусни.
Някога за нея е било много рядък шанс да има картоф; и все още беше нещо много специално.
Корейската война промени начина на хранене на всички.
Реакцията на майката на майка ми беше да ми покаже всички охолства, които са й били отнети. Прекарвах много време с нея; тя ме разнасяше на гърба си.
Тя готвеше много ястия, които изискваха цялото семейство да се събира на едно място, примерно всичките й дъщери да правят манду или кимчи, или други подобни неща.
Помня, че бях твърде млад, за да правя манду на ръка, така че ми купи пластмасова преса за кнедли.
Майка ми далеч не е толкова добра готвачка, колкото баба ми, което не е изненадващо. Тя е пристигнала в САЩ, когато е била на 19 години, и там е царяло изобилие - и оттогава обичада се презапасява.
Когато купува сирене, тя взема примерно 17 бучки сирене. Замразява 15 бучки, нарязва две, поставя ги в контейнери за деликатеси, и примерно две седмици по-късно купува още 17 бучки сирене.
Няма никакъв смисъл, докато не се замислите откъде е дошла.
Сигурен съм, че когато е пристигнала в Америка, тя си е казала: "Ама какво се случва? Те буквално просто продават телешко в пластмасови опаковки тук?"
За мама всичко, което е протеин, е насъщна храна - защото телешкото тук е в изобилие.
Баба ми би правила джук и много кнедли и картофи и други селски неща. Тя рядко готвеше ястия с телешко - и беше добра готвачка, защото се налагаше да бъде.
Тя ценеше всичко.
Не се опитвам да генерализирам или да правя всеобхватни твърдения, защото съм сигурен, че има много хора, които са израснали в разкъсваната от войната Корея, които не са се интересували от приготвянето на вкусна храна.
Просто моята баба се вълнуваше точно от това.
Подобни статии
