След като д-р Лус Калво е диагностицирана с рак на гърдата през 2006 г., тя и партньорът й д-р Катриона Ескибел се заемат да търсят обяснение за тази диагноза.

Опирайки се на опита си като професори по етнография — и мексиканския си произход — те започват да изследват ефекта, който колонизацията е оказала върху диетата на различни култури.

Какви са техните констатации?

Типично американската комбинация от въглехидрати, захар и преработени храни разболява емигрантите и има вреден ефект, който може да бъде проследен в исторически план.

Латиноамериканската култура на хранене е разрушена от колонизаторите: испанските мисионери са принудили мексиканците да започнат да консумират хляб и сирене вместо царевица и бобови храни, белите реформатори през 20-те години на XX в. са казвали на емигрантките мексиканки, че храненето на децата им с тортили е престъпление, а Coca-Cola в момента има обсесия по маркетирането на продукцията си сред латиноамериканските младежи.

Всичко това вреди на здравето и културата на латиносите.

Разговаряме с Калво и Ескибел за новата им книга "Деколонизирайте диетата си", парадокса на латиноамериканците и как можем да се поучим от примера на Мезоамерика, когато става дума за земеделие.

Как изследванията ви доведоха до това да напишете готварска книга?

Лус: Диагностицирана бях с рак на гърдата през 2006 г. Бях вегетарианка от 15 години и бях убедена, че живея много здравословно. Тази диагноза беше огромен шок за мен, но имаше и нещо повече - самият процес на лечение и химиотерапия просто ме съсипа.

Просто изгубих ориентири и до голяма степен това се проявяваше емоционално при мен, когато наблизо имаше храна.

Питах се: къде сбърках? Какво трябваше да консумирам?

Как да предотвратя нова проява на рака? Попаднах на изследване на латиносите и рака на гърдата, в което се разглеждаха доброволци от района на Сан Франциско от латиноамерикански произход с това заболяване. И учените бяха констатирали, че емигрантите, родените другаде латиноамериканки имат 50% по-нисък риск от рак на гърдата в сравнение с родените в САЩ латиноси.

Започнахме да правим повече изследвания на здравето на имигрантската латино-общност и установихме, че е общоизвестно в здравната литература, че емигрантите, когато за първи път пристигат в САЩ, са с по-добро здраве от белите американци от средната класа.

За тези първи 10 години, цялостното ниво на смъртност, на детска смъртност при децата, родени от майки-емигрантки, всички тези статистики са много добри за тях, което е много изненадващо предвид неравенството сред това население. Има буквално стотици изследвания за това. Колкото по-образована е една латиноамериканка, толкова по-голям е рискът от рак на гърдата.

Започнахме да си мислим - ами ако се дължи на диетата? Започнахме да проучваме мексикански семейни храни, това, което хората в провинциално Мексико консумират, и установихме, че всъщност там диетата е предимно растителна. Месото се използва единствено за овкусяване. Това не е богатата на сирене храна, която ще откриете в типичен мексикански ресторант в САЩ.

Разгледахме конкретни храни, за които прадядовците ни са ни разказвали - nopales (ядивни кактуси), tlacoyos (царевични кейкове), и диви зелени растения като verdolagas (тученица), и установихме, че всички те имат предотвратяващи рака свойства. Попаднахме на изследвания, които поставят местно население на стандартна американска диета и проверяват какво се случва с тях, и после поставят хората на местната им диета, и наблюдават как здравето им се подобрява.

Какво представлява "местната диета"?

Лус: Хората имат някаква представа за мексиканската храна и мексиканската диета, но те всъщност не се обръщат към самите емигрантски общности, не чуват от тях реалността за нея, нито виждат самата храна. Въвлечени сме в един вид митология как изглежда мексиканската храна или какво представляват традиционните храни.

Ако потърсите "тамале" в Wikipedia, ще откриете информация, че то се прави обикновено със свинско, телешко и пилешко. В последните 500 години се прави така, да, но хиляди години преди това се е правило с много други неща, като семена, чили, плодове и тиква.

Не разглеждаме традицията като нещо фиксирано от миналото, към което трябва да се опитваме да се връщаме, а като огромно разнообразие от храни в миналото, което е намаляло в последните години. Искаме да се върнем към това разнообразие на храните — стотици разновидности на боб, тиква и царевица: бяла, червена, синя и черна царевица.

Катриона: Мексиканско-американско-мезоамериканската диета, която е базирана предимно на царевица, е разчитала на женски труд. Жените са киснели царевицата, мелели са я и са прекарвали цял ден в работа, за да направят тортили за изхранване на семейството. Този труд е позволявал това, но не искаме да се връщаме към система, в която жените носят 100% отговорност за поддържане на хранителната система.

Какви са примерите за хранителна колонизация в ежедневието?

Катриона: Водя курс, наречен “Деколонизирайте диетата си,” и говоря за испанците, заживели в Мезоамерика. Едно от първите неща, които те са се опитали да променят - освен религията - е бил начинът на хранене на хората. Те са въвели пшеницата и са се опитали да направят консумацията на хляб нещо, което да се приема като нещо по-ценно от храненето с царевица. Те са забранили амаранта, а в Южна Америка са забранили и киноата.

Казвам на студентите си да се замислят как доминиращата сила се старае да контролира какво консумират нейните поданици, и после да пренесат тази концепция от XVI век в съвременната епоха и да се запитат: ‘Какво искат властите ние да консумираме сега? Къде отиват всички хранителни субсидии? Как това влияе на начина, по който се храним? Кой има изгоа и кой страда заради това?’ За студентите изграждането на тези логически връзки е нещо много полезно - и им дава ясен начин да анализират отношенията на власт.

Казвате, че това е структурен, не индивидуален проблем. Каква промяна бихте желали да видите?

Катриона: На ниво общност бихме желали да ставаме свидетели на повече колективни градини, повече достъп до здравословни храни в цветнокожите общности в САЩ. Ние живеем в Оукланд, така че на мястото, където живеем, цари хранителна пустиня. На практическо, непосредствено ниво, това трябва да се промени.

По отношение на производството на храна, хранителната система не изглежда устойчива. Трябва да възприемем някои от по-местните технологии за отглеждане, като мултипосеви вместо монопосеви, избягване на употреба на толкова много пестициди, и намаляване на зависимостта от пестициди за отглеждане на храни. ГМО е сериозен проблем, не толкова поради здравословни причини, колкото заради правото на фермерите да могат да отглеждат храна на земята, която те притежават, и да имат семена за посев.

Приемаме тези проблеми като взаимосвързани между Мексико и САЩ, особено заради Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). Смятаме, че живеем в поколение, в което царевицата, основата на мексиканската цивилизация, е изложена на крайна заплаха от замърсяване с ГМО.

Какво може да направи отделният човек?

Лус: Мислете за безопасността и сигурността на храната във вашия квартал. Ако всеки отглежда нещо в двора си и споделя това, което има, имате по-голям шанс да просъществувате извън индустриалната система за производство на храни - поне донякъде.

Студентите започват да консумират неща, които са леснодостъпни за тях, като чипс и царевични пръчици. Те биват активно изкушавани да консумират тези храни, и това е толкова голяма част от културата им, че е трудно да убедим да спрат. Не се опитвам да ги карам да спират. Просто се старая да ги убедя да консумират и здравословни храни - тиква, царевица, горски плодове, зелени растения. Мисля, че това е правилната посока.

Катриона: Когато имаме студенти, които не умеят да готвят, започваме, като ги учим да сготвят боб. Оттам нататък може да консумират бурито на следващия ден, и тостади на по-следващия. Лесно и здравословно е. Бобът е едно от най-здравословните неща, които можете да консумирате - и е полезен за кръвната захар и холестерола.

Лус: Здравословните храни са силни, но рекламата е насочена към нашите студенти и тяхното поколение. Има изследвания колко реклами на газирани напитки са насочени директно към младите латиноси, и дялът е непропорционално висок спрямо процентът от общото население. Не виня студентите. Те са жертва на тези системи, които им пробутват не особено оптимален избор от храни.

Катриона: Едно от нещата, срещу които категорично сме против, е вменяването на вина и срам, защото това е използвано срещу нашите общности. Имало е програми за американизация през 20-те години на миналия век, в които учителите са отивали в домовете на мексикански имигрантки и са заявявали: ако храните детето си с царевична тортиля, това ще доведе до това децата да станат престъпници. "Децата ще отиват на училище, ще виждат сандвичи, ще завиждат, и това ще води до кражби". Всявал се е срам у хората заради храната им - и много емигрантски общности, не само латиносите, са изложени на подобен тип срам, когато пристигат в тази страна: "Какво ядеш? Това е отвратително. Не мога да повярвам, че ядеш това."

Мислите си: "искам да консумирам това, което и всички останали", но то далеч не винаги е полезно за вас. Ето защо смятам, че образованието е толкова важно: храните, които емигрантите са донесли в страната, често са по същността си здравословни.